Въпреки че бях се зарекъл да пусна V глава на Индиго още преди около седмица, факторите почивка, празници и мързел се оказаха по-силни от мен. Днес пускам началната част на главата, окончанието й е все още в процес на доработка.

 

 

V

глава

 

 

***

            

Постави клопка и сам падни в клопка

 

 

 

Беран се събуди малко преди алармата на електронния будилник да прекъсне съня му. Въпреки целия стрес, с който той трябваше да се сблъсква всеки ден, сънят му не страдаше чак толкова. Винаги успяваше да затвори очи поне за 5-6 часа. Особеността на работата му понякога не му даваше дори и 2 часа спокоен сън, но като цяло агентът се справяше. Прагът на психологическата му издръжливост беше завиден. На пръв поглед това беше съвсем флегматичен човек, с лице лишено от всякакви изражения на емоция, но в същото време с доста мек тембър на гласа.

Наистина, ако на улицата го спре човек и го помоли за упътване до някоя сграда наблизо например, непознатият ще получи много спокоен и благ отговор и дори усмивка. Този случаен минувач никога не би си помислил, че току-що е говорил с хладнокръвен боец и таен агент. Просто такава беше работата на Беран- да не събужда подозрения, никога.

   

Агентът вече беше станал от леглото и се освежаваше в банята. Изми лицето си, зъбите си и след това се отправи към другата стая, която основно се ползваше за гардеробна, склад и други подобни цели. В пода, встрани от големия дрешник, имаше скрита метална каса. За допълнителна маскировка отгоре имаше постлан килим с поставено отгоре му неголямо шкафче.

Беран премести шкафчето и килима и внимателно махна най-горния капак, оформен като неразделна част от паркетната настилка. Сега идваше ред и на металната каса. Беран вкара ключа, който държеше в ръката си, в бравата на контейнера и го завъртя. Сега трябваше и да завърти копчетата до бравата, за да се получи верният код за пълно отключване.

Агентът направи и това. Зъбците в металната вратичка издадоха скърцащ звук и той я вдигна. В обемната кутия имаше известна сума пари, завити в найлонов пакет и боен арсенал включващ дори автомат, разглобен и сложен в малко куфарче, за да не заема излишно място. Беран взе пистолета, който лежеше до пакета с парите, както и четири пълнителя към него.

Щеше да вземе синия Форд в 10 часа, да направи обиколка в сектора, по който трябваше да се движи в съответствие с операцията и в 12.00 трябваше вече да е пред паметника откъдето да вземе Кудрон. Колегите му щяха да следват придвижването му и да му докладват постоянно по телефона.

Преди да излезе Беран трябваше да получи окончателно потвърждение по служебния телефон в квартирата. То щеше да значи, че всички са в готовност за началото на операцията.

Докато чакаше позвъняването Беран се облегна на перваза и се загледа през прорезите на щорите. Улицата беше както винаги спокойна, с малко минувачи и никакви необичайни подробности. Съзерцаването на улиците се беше превърнало в навик на агента. От една страна той следеше обстановката около себе си, а от друга по такъв начин като че ли отпускаше мислите си. Навярно през прозореца той виждаше отражението на собствените си вълнения и проблеми, изхвърляше ги от съзнанието си и ги разглеждаше отстрани.

Съзерцанието му бе прекъснато от сигнала на телефона в стаята. Беран отиде до него и вдигна слушалката.

-Да…

-Степен „0” на степен „1”, повтарям- степен „0” на степен „1”. Приеми!

-Степен „0” на степен „1”, разбрано, приемам.

Това шифровано съобщение най-общо казано значеше, че операцията започна.

Беран затвори и отиде да вземе якето си и ключовете от колата. Погледна кои документи е взел и се отправи към входната врата, пътьом слагайки миниатюрен микрофон в ухото си, за да получава постоянно информация по радиовръзката. Имаше в себе си три мобилни телефона, които да му послужат впоследствие.  

Агентите, които се намираха в близост до „мишката” и можеха да наблюдават Беран, който излиза на входа на блока, както и паркирания син Форд, също получиха команда за действие.

Беран се доближи до синия автомобил. Видя драскотината на калника, след това отключи шофьорската врата и седна на седалката. Правейки това не спираше да стрелва поглед наоколо, за да следи придвижването по улицата. Знаеше къде е колата на колегите му и хвърляше погледи и към тях. До момента всичко вървеше по план. Агентът се настани удобно на шофьорската седалка и затвори вратата на автомобила. Над емблемата се виждаше драскотината под формата на хикс, както го предупреди Ещорил. Беран си настрои огледалата за задно виждане, извади един от мобилните телефони и го сложи в кухината до скоростния лост.

Оставаше само да завърти контактния ключ и да потегли. Агентът хвърли последен поглед към автомобила на колегите си и запали двигателя. Двигателят заработи с равномерно бръмчене и возилото се откъсна от мястото си.

Агентите в другия автомобил изчакаха известно време, после бавно се отдалечиха от района.

Беран се приближаваше до мястото на срещата. Оставаха му около петнайсетина минути и той използваше оставащото време, за да огледа маршрута си. Пулсът му съвсем леко се ускори. Подсказваха го единствено пръстите на дясната му ръка, които тракаха по волана. Агентът се опитваше да запомни всяка подробност от пътя, за да бъде подготвен за възможни случайности.

Всички останали участници от операцията вече наблюдаваха приближаването му. Всяка стъпка на Беран попадаше в полезрението или на разпръснатите в околността мобилни полицейски патрули, или на многобройните охранителни видеокамери по по-оживените улици. За целта даже беше отделен специален екип, който да наблюдава агента чрез тези камери.

Беран продължаваше да кара. Погледна часовника си- вече беше дванайсет без пет. По микрофона в ухото му предадоха, че Кудрон идва към паметника и е на около петдесетина метра от него. Агентът също беше на не повече от сто метра от площада с паметника и сега търсеше някое по-удобно място за паркиране.

Няколко от наблюдаващите агенти на Сфинкс вече забелязаха двама души, които следиха Кудрон. Това беше добър знак, значи всичко вървеше по план. Но освен да разкриеш следене, нужно беше да съумееш да запазиш собствената си анонимност. Ако само един човек направеше грешка, която да бъде засечена от разузнаването, Беран щеше да изпадне в много сериозна ситуация или най-малкото- операцията щеше да е провалена, а резултатът нулев.

 

Кудрон беше вече на около два метра от автомобила на Беран. Агентът се огледа наоколо. Секунди по-рано по радиовръзката му бяха доложили за разкриването на двамата наблюдатели  недалеч от площада.

Кудрон застана пред вратата на автомобила и погледна агента.

-Сядайте в колата –Беран му посочи с леко движение на главата седалката до себе си.

Алес Кудрон учудващо пъргаво тръгна към дясната врата на автомобила. Даже не попита и къде отиват. Не се огледа когато влизаше в колата, не изглеждаше и да е притеснен от това, че качвайки се при непознатия може и да не го намерят повече.

Беран си направи съответните изводи. Преценката му беше доста вярна, тъй като след по-малко от час след разговора му с шефа на Фармаком предишния ден, Кудрон беше посетен от хора на вътрешно разузнаване, пратеници на Орм Диа. След едночасови убеждения и заплахи те успели да накарат Кудрон да им съдейства и да си сложи проследяващо устройство, за да хванат онзи, който беше уредил среща с Алес Кудрон. Същия този, който беше влезнал в къщата на Ренард Тиво и същия, който застреля човек на разузнаването в онази улична престрелка. Същият този, Беран, сега беше в един автомобил с шефа на Фармаком.

-Къде отиваме? –Кудрон най-накрая се поинтересува накъде се насочва автомобила.

-Малко ще се повозим… и ще поговорим –Беран вече се отдалечаваше от площада следвайки планирания маршрут.

Всички хора на Сфинкс задействани в операцията неотлъчно следваха колегата си- едни по картината на мониторите пред себе си, други със собствените си очи от предварително установените си улични постове.

Беран взе с дясната си ръка продълговат електронен уред подобен на детектор за оръжие. Продължавайки да гледа пътя пред себе си, той насочи уреда към Кудрон и започна да шари с него около тялото му.

-Нямам оръжие, ако това си мислите…

-Не търся точно това –Беран плавно спусна апарата си към корема на спътника си.

-Тогава защо… –думите на Кудрон бяха прекъснати от тънкото писукане на уреда.

По лицето на предприемача най-накрая се изписа някаква по-особена емоция. Чувайки сигнала на електронния апарат, той пребледня, защото разбра какво точно е търсил агентът.

-Май намерих нещо –Беран погледна към пътника до себе си.

-Накараха ме… –по челото на Кудрон изби пот и устата му остана безмълвно отворена.

-Разкопчайте ризата си –агентът не изглеждаше изненадан.

-Какво искате да направите?

-Да си разкопчаете ризата, глух ли сте? –тонът на Беран се повиши.

Това подейства стимулиращо на шефа на Фармаком и той изпълни нареждането. Върху корема му, с помощта на прозрачна лепенка подобна на тиксо, неподвижно беше закрепен малък електронен предавател, който изпращаше сигнал до отдалечен приемник, а той от своя страна се свързваше със спътник, определящ мястото на предавателя в пространството.

Разузнавачите бяха задействали даже спътникова техника, за да не изпуснат нито за миг Беран и пътника в колата му. Агентът и колегите му бяха пресметнали и този вариант, поради което дадоха на Беран споменатия уред за откриване на електронни „бръмбари” и подобни на тях апарати.

 

 

 

 

На всички вас, блогъри, читатели, администратори, модератори, изобщо всички!

Всело изкарване, късмет  и изобщо всичко най-истинско и съкровено, което човек иска и търси цял живот.

Всичко това да бъде и ваше през новата година!

Иван Бояджиев 

 

"ЦРУ: 50 лет "дружбы с наркотиками" е статия, която открих в един руски блог. Публикувана е на електронен адрес: http://thecancer.ru/?s=1333

препечатка от http://www.win.ru/usa/945.phtml 

Предлагам превода на български език. Характерното на блога, от който взех статията е разнообразието на теми в него- политически, икономически, социални и т.н.

Авторите предлагат и мнението си относно проблемите в руското общество, пътищата му на развитие и т.н; има и преводни статии.

Ето я и самата статия:

 

"ЦРУ: 50 лет "дружбы с наркотиками"

ЦРУ: 50 години дружба с наркотиците

"ЦРУ, Уолстрийт и хероинът. 1 част

Защо силите на НАТО водят безсмислената война в Афганистан?

Съгласно последните обществени анкети, канадците започват да се разочароват от действията на своята страна в Афганистан. Изглежда че канадското правителство е затвърдило мисълта си, че Канада е участник в кампанията по възстановяване на Афганистан и установяването на демокрация в тази многострадална държава на края на света. През 2006 Джак Лейтън излиза с реч, посветена на ролята на Канада в Афганистан, открито пита членовете на правителството дали бъдещото участие на страната там не е тяхна лична заинтересованост. В своята реч той поставя доста обосновани въпроси: какви са целите и задачите на тази мисия, до колкото те отговарят на целите на външната политика на Канада? Как се определя дали мисията на Канада в Афганистан е успешна? Има ли стратегия за завършване на операцията? 

Лейтън, въпреки това, оставя без внимание най-важния въпрос свързан с Афганистан- ролята на безчестия наркобизнес, който може да се окаже по-важен от всички задачи на кампанията взети заедно. Афганистан- това е наркотици, а наркотиците- това е Афганистан. Тези, които вярват че възстановяването на страната е по-важно от наркотиците, живеят в измислена паралелна вселена. Първостепенно значение за Афганистан представляват именно наркотиците. В тази статия веднъж завинаги бих искал да развенчая грешните представи на хората относно собствените си правителства и ИСТИНАТА. 

Хероиновия рекорд на Афганистан

Защо все пак контингентът на Канада е още в Афганистан? Както пише Матю Лий в "Асошиейтед Прес", през 2007 в Афганистан е събрана рекордна реколта на мак, което укрепва статуса на тази страна като, на практика, единствения световен доставчик на хероин. "Очаква се, по пресмятанията на ООН, които ще бъдат публикувани през септември, че производството на мак в Афганистан ще се увеличи с 15%. По такъв начин, делът на афганския мак ще стигне 95% от световния, което е с 3% повече от миналата година- заявяват чиновниците, запознали се с предварителните данни. През 2006 в Афганистан са се произвеждали 92% от всичкия опиум в света- сравнете тези цифри със 70% през 2000 и 52% десет години по-рано. Богатата реколта от афгански мак през 2006 извежда световното му производство на рекордното ниво от 7 286 тона, което е с 43% повече от 2005 г. В съответствие с доклада на главния инспектор на Държавния департамент на САЩ, стойността на афганската макова реколта на черния пазар се оценява на 38 милиарда долара. 

Наркотърговията е основният финансов източник на терористите. Връзката на движението "Талибан" с международната търговия с наркотици е неоспорим факт. През 2001 в доклада на експертния комитет на ООН относно изпълнението на "Резолюция 1333" недвусмислено се казва: "Средствата, получени от производството и продажбата на опиум и хероин, се използват от талибаните за закупуване на оръжие и боеприпаси, финансиране на лагерите за подготовка на терористи и поддържането на действията на екстремистки организации в съседните страни".

Въпреки всичко, наркотърговията не е приоритет само на талибаните. През 2004 списание Тайм писа за това, че търговията с хероин е също и основен финансов източник за "Ал-Кайда". В статията се казва, че Ал-Кайда е организирала мрежа за контрабанда на хероин, по която той попада при купувачите в целия Близък Изток, Азия и Европа. Доходите от тази търговия, от своя страна, се използват за закупуване на оръжие и взривни вещества. Представителите на организациите за борба с наркотиците твърдят, че единствения начин да се унищожат финансовите източници на движението е да се ликвидират самите макови ферми. Това, обаче, пряко противоречи на висшите интереси на американското правителство и повечето финансови учреждения на Америка. Изненадани ли сте? Нека ви обясня за какво става въпрос.

Търговията с наркотици спасява световния финансов "сапунен мехур"

Редно е да се започне с това, че паричните средства, получени от търговията с наркотици, са важна част от американската икономика. Разбирам, че това може да предизвика у вас рязко отрицание, но ми позволете да обясня. Но ако се проследи световния паричен поток, ще бъдете потресени от това, че търговията с наркотици донася до 700 милиарда долара приход под формата на необлагаеми суми. Всъщност, парите спечелени от продажбата на наркотици са "неразделна и много важна част от световната банкова и финансова система, тъй като обезпечават икономиката с ликвидни налични пари, необходими за извършването огромни "месечни изплащания" по производните ценни книжа и вливането в инвестиционните "сапунени мехури" в САЩ и Великобритания",- пише Майкъл К. Рупърт в своя бестселър "Пресичането на Рубикон" /"Crossing the Rubicon"/.

Кетрин Остин Фитс, помощник на министъра по жилищно строителство на САЩ и бивш управител на банката Dillon Read, посочва че умноженото въздействие върху приходите (с шесторен коефициент) от 700 милиарда "изпрани" пари позволява ежегодното получаване на суми до 4,2 трилиона долара, участващи в трансакции с парите от наркотърговията. 

Всички компании търгуващи на борсата с ценни книжа имат пазарна стойност, базирана на чистите им годишни приходи. Акциите на тези компании представляват равни дялове от собствеността им. Известен и като "съотношение цена-печалба", ефектът на умноженото въздействие върху печалбата често достига коефициент равен на 30 пункта. Повечето финансови аналитици смятат, че нормалното съотношение на цената към приходите е приблизително 15 пункта, най много 30 към 1. Следователно, ако се възползваме от тази закономерност като строг математически израз, тогава ако прибавяме дори по 1 долар към чистата печалба на компания, пресмятана в края на всяка година, пазарната стойност на тази компания ще се увеличи с 30 долара в края на годината.

или изразено като схема: 30/1=60/2     

Какво значи това в реалния живот? Това, че ако компании като Chase Manhattan Bank, Citibank, General Electric или Brown Brothers Harriman получат допълнителни 10 млн. долара чисти приходи с помощта на пари от наркотърговията, това би увеличило пазарната им стойност с 300 милиона долара. Но преди да могат да включат тези пари в годишния си доход, трябва нещо да се направи с парите в брой, получени по незаконен път.

Свръхпечалбите от наркотърговията са незаконни. Това е още едно нещо, което хората, опитващи се да разберат схемата на работа на наркобизнеса, не забелязват. Преди тези пари да се използват легално, нужно е те да се скрият за известно време и след това да се "изперат". Майкъл К. Рупърт пише в книгата си "Crossing the Rubikon" така: "Парите се движат толкова бързо, че ако не ползвате компютър или програмно обезпечаване, което обработва трансакциите, проследяването на тези пари би било невъзможно".

С други думи, наркотиците са един ОГРОМЕН бизнес, контролиран и защитаван от крайно могъщи личности, работещи в големите банкови организации от двете страни на океана, от членовете на различни правителства и главите на големите компании, чиито акции заемат водеща позиция на много финансови борси.

Освен това, тези корпорации могат да печелят огромни пари приемайки тези незаконни суми от търговците и страните-производители на наркотици в качеството на вложения с ниска лихва и да получават (след "изпирането") астрономически печалби. Когато 100 милиарда нелегални долара, които не могат да бъдат използвани, бъдат получени от голяма компания под формата на заем със залог от 5%, те стават легални и ликвидни. Рупърт, бивш работник в полицията на Лос Анджелис пише: "Търговците на наркотици имат такава власт, защото спечелените от наркотърговията пари се превръщат в залог на инвестициите на най-големите световни компании. Те се явяват кредитори на политиците. Те държат на въдицата си онези гринго от Уол Стрийт, чиито деца често стават жертва на наркотиците. Хората от Уол Стрийт не могат да допуснат унищожаването на наркобароните. Конгресът също не може да допусне унищожаването им.

Президентите и тези, които финансират избирателните компании също не могат да си позволят премахването на наркобароните. Защо? Защото йерархичната ни економика, контролирана от един процент от обществото, не може да допусне конкуренция (не е важно за политическа ли или за икономическа конкуренция става въпрос) в използването на парите, спечелени от наркотърговията. И с всяко увеличение на продажбите с 1 милион долара или увеличението на приходите след поредния закупен пакет акции, пазарната стойност на активите на този един процент от обществото се увеличава двайсет, често дори цели трийсет пъти. През април 2000 г. Christian de Brie и Jean de Maillard в своята отлична статия "Престъпността- най-голямото от безплатните развлечения в света", публикувана във Lе Monde Diplomatique, описват действащата в момента "операционна система" на финансовите потоци, участващи в международната търговия с наркотици.

De Brie пише: "Позволявайки на тези парични средства свободно да се местят от едно място на света в друго, глобализацията и отказът от териториален суверенитет стимулираха взривоподобния ръст на този подполен финансов пазар. Тази балансирана система е тясно свързана с разширяването на съвременния капитализъм и се основава на три групи- правителството, транснационалните корпорации и мафията. Бизнеса си е бизнес и икономическите престъпления са преди всичко ясно структуриран и процъвтяващ пазар, което значи, че той се води по същите закони на търсенето и предлагането. Изключителната сложност на големия бизнес и ненамесата на политиците са единствените неща, от които може да се възползва организираната престъпност за "изпирането" и използването на тези пари за други цели.

На транснационалните корпорации са им нужни правителствената поддръжка и неутралитета на регулаторните органи, за да укрепват своите позиции, да увеличават приходите си, да противостоят на конкурентите си, правейки "сделките на века" и да финансират противозаконните си операции. Политиците се оказват пряко въвлечени в този бизнес, тъй като способността им да оказват влияние на каквото и да е зависи от поддръжката отвън и от финансирането, което им позволява да се задържат на власт. Този сблъсък на интереси е важна част от съвременната икономика, смазка, която позволява въртенето на колелата на капитализма".

Даниел Ещулин (Испания)"      

Доста време не бях писал по "Индиго", но това беше поради липса на време. Коледната отпуска ми даде шанс отново да се върна към повестта си. Това е краят на IV глава. До понеделник ще публикувам цялата V глава.

В предишните глави има известно количество печатни грешки, но това е защото не си бях инсталирал редактор на кирилица в Word и не ги забелязвах при написването. :)

 

IV глава /окончание/ 

 

Агентите на Сфинкс вече подготвяха началото на следващата операция. Ролята й се изразяваше в това да примами военните, най-точно казано хората, които противостояха на Беран и колегите му. Вече на всички им беше ясно кой срещу кого работи- военните в лицето на вътрешно разузнаване от една страна и Сфинкс от друга.

Докато първите се опитваха с всички средства да скрият всяка евентуална улика водеща към изчезналия Ренард Тиво, Сфинкс правеха точно обратното.

До момента, обаче, военните водеха с няколко хода. Това, което щеше да се случи след броени дни трябваше да намали малко изоставането на Беран и службата му.

Междувременно Беран се подготвяше за предстоящите си действия. С един молив чертаеше последователно всяка своя стъпка в деня на операцията. Беше начертал скица представяща улиците, по които трябваше да мине. Със син молив нарисува основния си път, а с черния нанесе пунктир на възможния вариант за движение, ако се появят непредвидени обстоятелства. Най-голямата сложност се криеше в броя на участниците и нуждата между тях да се поддържа постоянен синхрон, за да не се провали планът.

На улицата вече се стъмни и само уличните лампи и тези в апартаментите, в които имаше хора, излъчваха светлина; електронният часовник на масата показваше седем и петнайсет. След малко Ещорил пак трябваше да дойде, за да доуточни плана на действия и да съобщи за него на Онтроф, който да даде разпореждане одобрение на същинската подготовка на операцията.

Беран отново се загледа през пролуката в щорите. На улицата рядко се появяваха минувачи. Само от време на време някой влизаше или излизаше от входа на блока, или минаваха някакви младежи приказвайки шумно един с друг.

Никой не знаеше кой всъщност обитава този апартамент и с какво се занимава. В блока имаше и други такива апартаменти, в които наемателите се сменяха често. Съседите не обръщаха голямо внимание на това, кой влиза или излиза от жилището, в което сега се намираше Беран сега. Но за всеки случай, за да не се събуждат никакви подозрения, в Сфинкс разработиха цял сценарий, според който един агент изпълняваше ролята на собственик на жилището- на негово име всъщност се водеше собствеността- и него останалите жители на блока познаваха като свой съсед. Останалите агенти, които посещаваха апартамента пък играеха ролята на наематели или приятели на домовладелеца.

Вниманието на Беран беше привлечено от звуковия сигнал идващ от коридора. Звукът идваше от един апарат, който известяваше идването на някой от колегите на Беран. Апаратът беше свързан с видеокамера, показваща случващото се на етажа пред входната врата на жилището. Тя се включваше автоматично след сигнал идващ от сензори на самия етаж и на стълбището.

Апаратът, най-общо, действаше на следния принцип- всеки, който имаше достъп до апартамента на агентите, трябваше да прекара магнитна карта-чип подобна на кредитните карти през един малък датчик маскиран като електромер и монтиран на първия етаж. Когато това се случваше, се задействаше друг апарат, разположен в самото жилище, издаващ звуков сигнал, по който човекът, който се намираше в апартамента, разбираше че идва „свой”. В случай че на етажа се появяваше непознат, апаратът издаваше сигнал обозначаващ „чуждо” присъствие.

Беран веднага позна мъжа качващ се по стълбите. Това беше Ещорил. След около минута той вече беше пред външната врата на апартамента.

-Готов ли си? –Ещорил заключи вратата отвътре.

-Направих нещата –Беран посочи с поглед скиците пред себе си.

-Дай да видим, после веднага да отивам при шефа.

Двамата мъже се заеха с плана нахвърлян от Беран. Плановете за действие бяха почти напълно изгладени преди идването на Ещорил, оставаше само да се направят някои дребни уточнения.

-Колата, която ще ползваш е паркирана пред съседния блок. Синия форд с драскотина на десния преден калник, над колелото. Има и една драскотина под формата на хикс на кормилото, малко над емблемата. Ето ти ключовете –Ещорил бръкна в джоба на якето си.

-Това окончателното разположение на постовете ли е?

-Да.

-Преди да се свържа с Кудрон трябва да знаем обстановката около него. Надявам се, че военните са постоянно около офиса му.

-Там са –каза Ещорил, –не мърдат…

-Добре. Значи можем да метнем мрежата. Има какво да ловим.

-Ако хванем главния в операцията…

-Чудесата се случват по Коледа, а навън скоро ще е истинско лято.

-Много си скучен бе, колега! –Ещорил се усмихна широко и хвана колегата си за рамото.

-Изгубих младежката си наивност преди цяла вечност, сега съм един стар, изморен и разочарован човек –Беран също се разведри.

-Тръгвам, че ще хвана депресия от тебе, стар, изморен и разочарован човече.

-Айде, айде. Чакам сигнала.

Ещорил взе предвид пресмятанията на Беран и тръгна към службата, директно към офиса на Онтроф. Когато пристигна, завари началника си да седи на дивана до бюрото си. Онтроф не се беше прибирал вкъщи днес, заради подготовката на операцията. Двамата поговориха малко и след това Ещорил се прибра в офиса си, очаквайки следващото нареждане на своя началник.

Първата част от операцията се състоеше в това Беран да се обади на Кудрон и да си уреди среща с него. Агенти на Сфинкс постоянно щяха да се намират достатъчно близо до Беран, за да могат да действат веднага.

Очакваше се, че хората, които постоянно следят придвижването и на Кудрон и на всички, които имат отношение към изчезналия учен. След това да поведат тези преследвачи и да ги заловят. За тази цел Ещорил беше докарал синия форд. Той щеше да бъде използван от Беран и щеше да заеме важно място в операцията.

Други двама агенти на Сфинкс наблюдаваха от разстояние автомобила, за да предотвратят неочаквани обстоятелства- опит за кражба, проследяване или др.

Беран си взе душ преди да легне. Топлата вода му помогна да се поотпусне след работата свършена днес. Добре обзаведеният апартамент си беше отлично място за живеене. Имаше чисто бельо, храна в хладилника, компютър и санитарен възел. Всичко това се осигуряваше от парите на данъкоплатците, но те надали предполагаха че могат да се използват за подобно нещо. Дори съседите отсреща нямаха и най-малка представа кой се подвизава в този апартамент.

Агентът вече беше излязъл от банята и се занимаваше с компютъра, когато телефонът в стаята зазвъни. Беран отиде до него и вдигна слушалката.

-„Кота нула”, повтарям „кота нула”.

-Приемам, „кота нула” –Беран отговори на позивната команда. Това значеше, че операцията е получила одобрение.

-Кога ще направиш свръзката? –гласът в слушалката принадлежеше на Ещорил.

-Сега. Ще се уговоря за утре в 12.00 часа.

-Потвърди и ще дам команда.

-До после.

-До после.

Беран трябваше да направи първата стъпка. Щеше да се обади на Кудрон, който надали щеше да откаже среща. Беран беше убеден, че военните веднага ще пуснат хората си след него. Престрелката, в която участваше Беран се случи веднага след посещението му във Фармаком. Ако офисът на Кудрон не се подслушваше, преследвачите на агента нямаше как да реагират толкова своевременно, пращайки цяла армада след него.

Агентът включи мобилния си телефон и потърси в паметта му номера на Кудрон. След това натисна копчето за разговор, сложи апарата до ухото си и зачака. Няколко секунди даваше свободно, след което от другата страна отговориха.

-Ало?

-Трябва отново да се срещнем.

-Вие ли се обаждате? Човекът, който беше в офиса ми?

-Да.

-Искате пак да дойдете в офиса ми ли?

-Искам да се видим в по неофициална обстановка.

-Къде?

-Някъде близо до вас. Ще седнем, ще пийнем. Утре в 12.00, стойте до паметника-колона, от страната на паркинга. Не закъснявайте, ще ви се обадя утре пак.

-Ами аз…

Беран затвори преди Кудрон да може да довърши думите си. Малко след това отново изключи мобилния си телефон.

Сега отново трябваше да се обади по кодираната линия на Ещорил и да му съобщи за уговорката. Отиде до телефона, набра нужния номер и се свърза.

-Направих контакт, давам потвърждение.

-Приемам потвърждение. Ако има нещо ще те набера пак.

-Разбрано.

Тук краткият разговор завърши. Нощта вече настъпи. Електронният часовник вече показваше един след полунощ. Беран се приготви да ляга. Трябваше да е готов за предстоящите събития през следващия ден, защото те щяха да имат огромно значение за следващото стъпало в търсенето на Ренард Тиво.

 

 

Когато чуете думите "11 септември" кое име ви идва първо наум? Осама бин Ладен, нали? Около седмица след адския и кошмарен терористичен акт в Ню Йорк, отнел живота на няколко хиляди души, бин Ладен се превърна в най-големия терорист на планетата. Всички говореха само за него. Телевизията и вестниците не спряха да го набиват в главите ни, а Щатите го използваха за оправдание на влизането си в Афганистан.

Но наистина ли той е виновен и има ли доказателства за връзката му с атентатите срещу кулите-близнаци. Ако влезете в сайта на ФБР/федералното бюро за разследвания на САЩ/ ще намерите снимка и описание на бин Ладен в раздела за най-издирвани престъпници. Името му е на първо място, но в полето, където се обясняват причините за издирване няма и дума за 11 септември.

Осама бин Ладен е издирван във връзка със съвсем друго престъпление- взривовете на американски посолства в Кения и Танзания.

Това не ви ли звучи някак странно? Бин Ладен беше обвинен почти веднага, а до ден днешен ФБР не може да намери /ако изобщо търси/ доказателства за неговата причастност.

Към текста прилагам и част от страницата от сайта на ФБР.

 

 

 

Поредна статия отнасяща се за болната тема тероризъм. Макар че телевизията и вестниците усърдно повтарят  един и същи рефрен за опасността от тероризъм, реалната история на възникването на това явление в историята остава някак недоизказана. Най-традиционната картина, която можете да видите на екрана на телевизора си е въоръжен до зъби арабин в обвит в кърпа, викащ "аллах акбар" и сеещ дъжд от куршуми. Но най-интересното винаги се случва зад кулисите. Към темата постоянно ще прибавям нови журналистически и други статии, които успея да намеря и преведа когато имам време.

Интересното около следващата статия е датата на публикация- 19.09.2001, тоест броени дни след най-големия терористичен акт на планетата. Авторът на статията (Норм Диксън) поглежда към корените на тероризма, талибаните и бин Ладен и техния произход. 

 

Статията е в няколко части, тази нощ публикувам първата:

Как ЦРУ създаде Осама бин Ладен

(заглавие в оригинал:''How the CIA created Osama bin Laden'') 

автор: Норм Диксън

 дата: 19 септември 2001

 

„Навред по света… агентите й, страните, които я поддържат, сателитите й, всички се отбраняват- отбраняват се на морално ниво, на интелектуално ниво, отбраняват се политически и икономически. Движения за освобождение се надигат и се самоналагат. Правят го на почти всеки континент населен от човека- по хълмовете на Афганистан, в Ангола, Камбоджа, Централна Америка… (Те са) борци за свобода”.

Това призив за джихад (свещена война) взет от някой прословут поддръжник на ислямския фундаменталист Осама бин Ладен ли е? или може би е комюнике разпространено от насилствения режим на Талибаните в Кабул?

Всъщност, тази пламенна възхвала на смъртоносните подвизи на днешните поддръжници на най-големият терорист бин Ладен и съюзниците му талибани в свещената му борба срещу „империята на злото”, е била изказана от американския президент Роналд Рейгън на 8 март 1985. „Империята на злото” били съветският съюз и движенията в Третия свят борещи се срещу поддържаните от САЩ колониална диктатура и апартейд.

Каква промяна. В резултат на серия зверски терористични атентати, най-позорният от които- масовото убийство на над 6000 работници на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон- бин Ладен, „борецът за свобода” сега е сочен от Щатите и Западната общественост като „терористичен главатар” и „злодей”.

А сега правителството на САЩ отказва да признае централната си роля в създаването на изпълненото със жестокост движение, което възкреси бин Ладен, талибаните и ислямските фундаменталисти поразили Алжир и Египет- и на практика катастрофата сполетяла Ню Йорк.

Масовите медии също принизяват ролята на произхода на бин Ладен и неговия смъртоносен модел на ислямския фундаментализъм.

Муджахедините

През април 1978, Народната Демократическа партия на Афганистан (НДПА) завзема властта подтикната от решителните мерки взети срещу нея от репресивното правителство. 

НДПА била решена на крайна поземлена реформа в полза на земеделците, правата на профсъюзите, разширение на образователните и социални услуги, равенство за жените, както и отделянето на религиозната от светската власт. НДПА също поддържала усилването на връзките между Афганистан и Съветския съюз.

Тази политика предизвикала възмущението на богатите полуфеодални земевладелци, религиозни водачи (много от моллите били също и едри земевладелци) и племенните лидери. Те веднага започнали да организират съпротива срещу прогресивната политика на новото правителство под предлога, че защитават исляма. 

Вашингтон, опасявайки се от разпространението на съветското влияние (и особено радикалния пример на новата власт) в Пакистан, Иран и Персийския залив, веднага предложили подкрепата си на афганските "муджахедини", както била известна опозиционната сила. 

Вследствие на вътрешни борби в НДПА през 1979, довели до свалянето на лидера на Афганистан, хиляди съветски войници навлизат в страната, за да се предотврати падането на правителството. Това само дало стимул на различните фундаменталистки фракции. Техният реакционен джихад (свещена война с неверниците) получил оправдание като "национално освобождение" в очите на много афганци.

Съветската армия се изтегля впоследствие от Афганистан през 1989, а муджахедините завземат Кабул през 1992.

Между 1978 и 1992, американското правителство налива най-малко 6 милиарда долара (по някои изчисления сумата достига 20 млрд.) под формата на оръжие, обучение и подпомагане на движенията на муджахедините. Други западни държави, както и богатата на нефт Саудитска Арабия, инвестират също толкова средства. Богати арабски фанатици, като Осама бин Ладен например, също се включват във финансирането.

Позицията на Вашингтон спрямо Афганистан била оформена от съветника по национална сигурност в кабинета на Джими Картър Збигнев Бржезински и продължена от наследниците му. Плановете му отивали далеч отвъд това просто да изгони Съветските войски от Афганистан, а да постави началото на интернационално разпространение на ислямския фанатизъм в мюсюлманските съветски републики в централна Азия, за да дестабилизира Съветския съюз.

Внушителният план на Бржезински съвпаднал с амбициите за доминация в региона на пакистанския военен диктатор ген. Зиа ул-Хак. Продуцираните от Щатите радио Свобода и радио Свободна Европа разпространявали ислямски фундаменталистки речи в Централна Азия (в същото време парадоксално осъждайки "ислямската революция" свалила от власт проамериканския шах на Иран през 1979).

Подкрепяната от Вашингтон муджахединска фракция водена от Джилбудин Хекматияр била една от най-жестоките. Западното осъждане на тероризма не се отнасяло към този отвратителен "борец за свобода". Хекматияр си спечелил славата през 70-те, пръскайки киселина в лицата на жените, които отказвали да забулват лицата си.

След като муджахедините превзели Кабул през 1992, войските на Хекматияр не спрели да обстрелват града с ракети и снаряди предоставени им от САЩ, убивайки над 2000 мирни жители, докато новото правителство не се съгласило да направи водача им министър-председател. Бин Ладен пък бил близък довереник на Хекматияр и движението му.

Хекматияр паралелно бил известен и с производството и търговията на опиум. Помощта на ЦРУ към муджахедините съвпаднала с разрастването на бизнеса с наркотици. За 2 години афгано-пакистанската граница се превърнала в най-големия коридор за хероин, осигурявайки 60% от наркотика в САЩ.

През 1995 бившият директор на ЦРУ по линия на Афганистан без капка смущение разказва за бума в търговията с наркотици: "основната ни задача беше да навредим колкото се може повече на Съветския съюз. Наркотиците бяха следствие от това, да. Но основната задача беше изпълнена. Съветските войски се махнаха от Афганистан."

Направено в САЩ

По думите на Ахмед Рашид, кореспондент на Фар Ийст Екъномик Ревю, през 1986 шефът на ЦРУ Уилиам Кейси насочил подкрепата на ЦРУ към едно старо предложение на ISI (под тази абревиатура се има предвид Пакистанското разузнаване или Inter-Services Intelligence както е известно на английски) за набор на наемници по целия свят за джихада в Афганистан. Поне 100 000 ислямисти минават през Пакистан в периода 1982-1992 (около 60 000 посещават фундаменталистки школи в Пакистан, не всички от които са участвали във военни действия). 

Джон Куули, бивш журналист в щатската телевизионна мрежа АВС и автор на книгата Несвещени войни: Афганистан, Америка и Световният тероризъм, разкрива това, че мюсюлманите набирани в щатите за муджахедини са били изпращани в Кемп Пири (Camp Peary), тренировъчна база за шпиони на ЦРУ във Вирджиния, където млади афганци, араби от Египет и Йордания, и дори неколцина афроамериканци "чернокожи мюсюлмани" са били обучавани на "саботажни умения".

На 1 ноември 1998 британският вестник Индипендънт оповестява информацията, че един от обвинените за бомбените атентати през 1998 срещу щатските посолства в Кения и Танзания, Али Мохамед, е обучавал "дейци на бин Ладен" през 1989.

Тези "дейци" са били вербувани в центъра за бежанци "ал Кифа" в Бруклин, Ню Йорк, където са преминавали паравоенно  обучение на територията на града, а след това са били изпращани с американска помощ в Афганистан, за да се присъединят към силите на Хекматияр. Мохамед служил в елитното американско подразделение "Зелени барети".

Програмата, посочва Индипендънт, била част от одобрения от Вашингтон план наречен "операция Циклон".

В Пакистан муджахедините са получавали нови наемници, пари и оборудване чрез организация наречена Мактаб ал Хидамар (МАК или Maktab al Khidamar).   

МАК била предната линия на Пакистанското разузнаване (Inter-Service Intelligence Directorate). ISI били първият получател на значителна и в същото време прикрита помощ от ЦРУ и Саудитска Арабия в помощ на действията в Афганистан. Бин Ладен бил един от тримата ръководители на МАК. През 1989 той става основен ръководител на МАК.

Сред учениците на Мохамед бил и Ел Саид Носаир, който попада в затвора през 1995 заради убийството на израелския правозащитник Раби Меир Кахан и подготовката на бомбени атентати в Ню Йорк, включително Световния търговски център през 1993.

Индипендънт също предлагат и версията, че Шейх Омар Абдел-Рахман, египетски религиозен лидер, който също попада в затвора заради атентата срещу световния търговски център (СТЦ) през 1993, е друг продукт на операция Циклон. Той попада в САЩ през 1990 с одобрението на ЦРУ. Конфиденциален доклад на ЦРУ заключава, че управлението е "частично виновно" за взрива в СТЦ през 1993, отново по информация на Индипендънт.

Бин Ладен

Осама бин Ладен, един от двайсетимата синове на строителен магнат-милиардер, пристига в Афганистан през 1980, за да се присъедини към джихада. Суров религиозен фанатик и бизнес магнат, бин Ладен се специализирал във вербуването, финансирането и обучението на близо 35 000 наемници неафганци, които се включват на страната на муджахедините.

Семейството на бин Ладен заема бележито място в управляващата класа на Саудитска Арабия и е обвързано във личен, финансов и политически план с про-американсото кралско семейство на страната.

Крал Фейсал удостоил бин Ладен-старши с поста министър на обществените строежи. Новият министър предоставил на собствените си строителни компании изгодните договори за възстановяване на най-светите джамии в Мека и Медина. Вследствие, семейната компания на бин Ладен става през 1966 най-голямата частна строителна фирма в света.

Бащата на Осама бин Ладен починал през 1968. До 1994 Осама имал достъп до дивидентите от тази бизнес империя, натрупала капитала си по спекулативен път. 

(Често цитираното богатство на бин Ладен младши в размер на 200-300 милиона долара е пресметнато от Щатския Департамент на САЩ, които просто делят днешната стойност на нетната сума на семейното богатство на бин Ладен, оценявано на 5 милиарда долара, по броя на старшите синове-наследици. Рядко споменаван факт е този, че семейство бин Ладен се отрича от Осама през 1994, поемайки контрол над неговия дял от наследството.)

Военните и бизнес начинания на бин Ладен получили благословията на династията бин Ладен, както и на реакционния режим на Саудитска Арабия. Близките му работни отношения с МАК ясно показвали, че ЦРУ са напълно наясно с действията му.

Милт Бърдън (Milt Bearden), служебен началник на ЦРУ за Пакистан през 1986-89, признава пред Ню Йоркър /24.01.2000/, въпреки че е нямал лични контакти с бин Ладен- "Дали знаех, че е там? Да, знаех... Хора като бин Ладен докарваха за военни нужди по 20-25 милиона долара на месец от други саудитци и араби от Залива. Това са доста пари. Това са 200-300 милиона на година. Това правеше Осама бин Ладен."

През 1986 бин Ладен прекарал от Саудитска Арабия в Афганистан тежко строително оборудване. Ползвайки обширните си инженерни познания в строителството (той е завършил инженерна специалност), строял "тренировъчни лагери", вкопани дълбоко в подножията на планините и пътища към тях.

Тези лагери, наричани "терористични школи" от Вашингтон, са строени в сътрудничество с ISI и ЦРУ. Афганските бунтовници, сред които десетките хиляди наемници обучавани и снабдявани с пари от бин Ладен са били въоръжавани от ЦРУ. Пакистан, САЩ и Великобритания осигурявали инструктори. Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Том Карю (Tom Carew), бивш британски командос от SAS бил се тайно за муджахедините разказва пред изданието Бритиш Обзървър на 13 август 2000, "Американците много искаха да обучат афганците на техниките на тероризъм в градски условия- коли-бомби и др.- за да атакуват руснаците в големите градове. Много от тях днес използват терористичните си умения и опит, воювайки срещу всички, които мразят.

Al Qaeda ("Базата", както всъщност се превежда това название), организацията на бин Ладен създадена през 1987-88, за управление на муджахединските лагери и други негови бизнес начинания. Това е стриктно управлявана капиталистическа управителна компания- едновременно управляваща действията на войските от наемници и свързаните с това логистични "законни" бизнес операции.

Бин Ладен просто продължил да прави това, което се искало от него и през 80-те в Афганистан- финансиране, логистика и осигуряване на наемници. Различен бил само главният му клиент. По онова време това били ISI, със задкулисното участие на ЦРУ. Днес от услугите му основно се ползват от режима на талибаните.

Американците започнали да наричат бин Ладен "терорист" едва когато приятелските му отношения с кралското семейство на Саудитска Арабия се развалили заради тяхното решение да позволят разполагането на над 540 000 американски войници на Саудитска територия в резултат на иракското нахлуване в Кувейт.

След като хиляди американски войници останали в Саудитска Арабия и след края на войната в Залива, гневът на бин Ладен се превърнал в твърда опозиция. Той заявил, че Саудитса Арабия и други режими в средния Изток,- като този в Египет, например- са просто марионетки в ръцете на САЩ, така както преди НДПА е била марионетка в ръцете на Съветския съюз. Бин Ладен провъзгласил необходимостта тези зависими режими да бъдат свалени и че дългът на всички истинни мюсюлмани е да изгонят САЩ от Залива. През 1994 саудитското му гражданство било отнето и той бил принуден да напусне страната. Всички негови сметки били запорирани.

Известно време след това прекарал в Судан, после се върнал в Афганистан през май 1996. Той възстановил лагерите, които някога помагал да се строят и предложил съоръженията, услугите и наемниците си на талибаните, които превзели отново властта през септември.

Днес, частната армия на бин Ладен от не афганистански наемници-фанатици е основата, на която се крепи режимът на талибаните.

Преди ужасяващата атака срещу кулите-близнаци на СТЦ, управляващата класа на САЩ изобщо не се притесняваше за последствията на мръсните си сделки с бин Ладен, Хекматияр, талибаните и себеподобните му. След атаките всички те са крайно лицемерни.

В репортаж на MSNBC от 28 август 1998 Майкъл Моран (Michael Moran) цитира сенатор Орин Хатч, високопоставен член на разузнавателния комитет на Сената откъдето е и получено разрешението за работа с муджахедините, казва „че би направил същата стъпка”, въпреки че е знаел в какво ще се превърне бин Ладен.

„Струваше си. Тези неща бяха от първостепенно значение и изиграха важна роля в разпадането на Съветския съюз.”

Днес Хатч е един от най-яростните поддръжници на военните действия.

Друга личност, която многократно се появява на тв екрана след 11 септември е Винсънт Канистрано (Vincent Cannistrano), определян като бивш началник на отдел „контратерористични операции” в ЦРУ.

Със сигурност той е експерт по терористи като бин Ладен, защото той е „насочвал” работата им. Той е отговарял за никарагуанските бунтовници, поддържани от ЦРУ, в началото на 80-те. През 1984, той става контрольор на тайната помощ от Съвета за безопасност на САЩ за муджахедините.

Последната дума принадлежи на Збигнев Бржезински: „Какво беше най-важното ако погледнем историята? Талибаните или разпадането на Съветския съюз? Няколко разбеснели се мюсюлмани или освобождението на Централна Европа и края на Студената война?”

 

 

     

 

 

Текстът изписан под това заглавие е превод на статия публикувана на електронен адрес http://www.rense.com/general31/cyc.htm

оригиналният текст на статията може да се открие и на адрес http://www.sianews.com/modules.php?name=News&file=article&sid=271&mode=&order=0&thold=0

По темата могат да бъдат открити доста публикации, за операция "Циклон" може да прочетете дори в Уикипедия. По-нататък ще допълвам още информация по болната в последните години тема "тероризъм". Да се вглъбя в темата ме накара постоянното споменаване на съчетанието "война с тероризма", което се повтаря всеки ден по телевизията и се използва за оправдание на войните в Афганистан, Ирак, а скоро може да послужи за повод и за начало на някой друг конфликт на територията на Азиатския континент.

 

 ***

The CIA's "Operation
Cyclone" - Stirring The Hornet's
Nest Of Islamic Unrest

FriendsOfLiberty.com
10-27-2

 

 ***

 

"Операция Циклон" на ЦРУ- Разтърсването на стършеловия кошер

на ислямския есктремизъм

 

Збигнев Бржезински  неотдавна разкри това, че на 3 юли 1979, без да известява американската общественост и Конгреса, Президентът Джими Картър тайно отпуска сумата от 500 милиона долара за създаване на международно терористично движение, което да разпространи ислямския фундаментализъм в Централна Азия, за да "дестабилизира" Съветския съюз.

ЦРУ наричат тази операция "Циклон" и в последващите години вливат 4 милиарда долара в изграждането на ислямистски тренировъчни лагери в Пакистан ("талибан" значи ученик). Млади привърженици на фанатизма са били изпращани в тренировъчен лагер на ЦРУ във Вирджиния, където бъдещите членове на Ал-Кайда са били обучавани да извършват диверсионни действия- тероризъм.

    Други са били вербувани в ислямско училище в Бруклин, Ню Йорк, недалеч от мястото, където тогава все още са се извисявали кулите-близнаци на Световния Търговски Център.

В Пакистан фундаменталистите са били насочвани и обучавани от офицери на британските служби MI 6 и SAS. 

Бржезински на шега нарича резултата "втасване на няколко ислямисти", имайки предвид талибаните. Вестник "The Wall Street Journal" пише: "талибаните са тези, които са най-способни да постигнат мир.