Към инициативата може да се присъедини всеки - нека светът чуе гласа ви. Покажете, че всеки човек с раждането си получава три неприкосновени права - живот, свобода и справедливост. Но не всеки жител на планетата в равна степен притежава възможността да упражни тези права. За огромно съжаление те биват потъпквани на много места по света.
Bloggers Unite предлагат няколко основни теми по които можете да изкажете мнението си.
*Неправомерното задържане под стража на журналисти отразяващи различни събития.
*Правителста, които игнорират обещанията към гражданите си за справяне с бандитизма.
*Цензурирането на интернет с цел потискане правото за свободно изразяване.
*Жестоки наказания включващи мъчения, принудителен труд и лишаване от храна.
*Сексуални престъпления извършвани от военни или членове на военизирани формирования спрямо жени.
Сайтът е англоезичен и ако имате възможност, разгледайте го. Всеки може да направи принос, няма значение колко е голям той. Светът ще стане по-добър само ако всеки от нас пребори безразличието си.
storyteller | 09 May, 2009, 13:04 |
General | (169 Reads)
Честит Ден на Победата на всички, за които днешната майска дата значи нещо
повече от просто една от многото съботи в календара. Възприемам този ден малко
по-различно, тъй като 9 май или Деня на Победата събужда у мен по-специални
чувства.
Днес се чества 64-годишнина от победата над фашизма и хитлеризма във Втората
световна война. Има една страна, в която тази дата носи изключителен
емоционален, душевен заряд и спомени. Става дума за Русия, в не толкова
далечното минало Съветски съюз. Името и политическите цветове нямат толкова
съществено значение, тъй като празникът се чества и празнува от хората, докато
партиите имат навика да си идват и отиват, да сменят възгледите и лицата си...
А хората си остават. Остават и тези, макар и все по-малко с всяка изминала
година, които са видели и изживели ада на Втората световна война и този ден не
е просто значима дата, а незаличим откъс от живота им. Но денят не е само
техен. Той е и на всичките поколения, които са дошли и ще дойдат, защото бащите
са тези, които коват бъдещето, в което ще живеят наследниците им. От това какво
са ти оставили в наследство зависи онова, с което ще трябва да се справяш в
бъдеще. Ако не помним историята си сме обречени да повтаряме едни и същи грешки
и никога да не разберем мотивите на хората преди нас.
Може би затова поздравът ми ще се стори малко непонятен на доста хора и няма
да стане ясно каква е тази дата 9 май, както и защо и обръщам внимание. Е, за
мен тя има стойност до голяма степен и заради това, че някои от близките ми са
изживели и дори участвали във Великата отечествена война. Дядо ми по майчина
линия е украинец и в периода на войната е служил в Руския, по онова време
Съветски, северен флот като за щастие се завръща невредим у дома. Някъде по
това време той се запознава с баба ми, която е рускиня, и останалото както се
казва е история.
Майка ми по волята на съдбата пристига в България запознавайки се с баща ми,
което в крайна сметка води и до появата на автора на този блог. Но нека се
върна към основната си мисъл.
По ред исторически и геополитически причини специално в България 9 май се
приема с доста смесени чувства, въпреки че българския войник също е воювал с
фашистите и е участвал в освобождаването на Европа от нацистите. По форумите
успях да прочета най-различни мнения, част от които изразяваха я уважение към
празнуващите 9 май, я омраза към руснаците и факта на някогашното съществуване
на Съветския съюз редом с искрено съжаление за това, че германците не са ги натупали; дори
имаше мнения, които споменаваха Първанов, тройната коалиция и още няколко
герои от актуалния ни политически живот.
Западният свят също никога не е бил в особен въсторг от парадите на Червения площад наричай ки го обикновено милитаризъм, показване на мускули и т. н. Този празник не и комунистически както вероятно ще го нарекат мнозина. Мащабите на войната многократно надхвърлят политическите и човешки граници. Вероятно тя би била комунистическа ако воюващите страни се замеряха с партийни билети вместо снаряди, но да се водят спорове по политически пристрастия относно всичката пролята кръв и целия ужас на Втората световна война е прекалено цинично и недостойно.
Да обвиняваме тези, които са воювали и победили Третия райх - създателите на концлагерите, нацизма, блицкрига, войната изпепелила Европа - е просто недостойно. Да карате някой да поема вината за минал политически периоди действия на трето лице, за да отнемете празника му също е недостойно.
Днешния ден аз смятам за празник. Без значение какво ще ми кажат медиите за това...
storyteller | 21 Mar, 2009, 13:39 |
General | (188 Reads)
Окончание на статията - обемът на й наложи 3 абзаца да бъдат пуснати в нов пост. Началото на статията е пуснато в предходния пост по-долу на страницата на блога
Срещу някои от бившите
ръководители вече са повдигнати официални обвинения. Одитори отново се оказали
„Артър Андерсън”… Впрочем, в „УорълдКом” остават оптимисти и се надяват да
продължат дейността си след реструктуризацията.
Всички тези събития породили сред
американското общество напрегнати размисли относно теми като бизнеса и властта,
ролята на комерсиалните структури във финансирането на избирателните кампании,
влиянието на енергийните компании над енергийната политика на страната,
конфликтът на интереси при едновременно оказване на консултантски и одиторски
услуги и т.н. Отделни екстремисти дори поставят под въпрос необходимостта от
съществуването на пазара на електроенергия, смятайки го за една голяма афера.
Законодателната мисъл обаче се
развивала в малко по-различна насока. През юли 2002 президентът Буш тържествено
подписал приетото от Конгреса законодателство по борба с корпоративното
мошеничество. В речта си президентът го оприличил на терористичните актове от
11 септември 2001 и обещал, че нито едното, нито другото ще успеят да подкопаят
американската икономика. Новото законодателство предвижда по-строг контрол от
страна на държавата и акционерите на компаниите по отношение на самите компании,
длъжностните им лица и одиторите. Законът, в частност, създава нов надзорен
орган за одиторска дейност към Комисията по ценни книжа (по-рано счетоводните
фирми в САЩ били основно саморегулиращи се). Законът задължава компаниите да
създават независими одиторски комитети, които (а не ръководството на
компанията) да наемат одитори за проверка на сметките на компанията. Законът
настоява ръководството на компанията лично да заверява отчетността. Накрая,
законът въвежда опростени процедури на съдебното преследване от страна на
акционерите на самите компании, ръководителите им и одиторите. Възможните
присъди за ръководителите-мошенници също се увеличили четворно до 20 години, а
в някои случаи и 25 години.
Предизвикали ли са тези мерки
съответния ефект? Минаха шест години и сега цялата американска икономика
напомня един голям „Енрон”. Причините довели до краха на енергийния гигант с
времето могат да станат и основни предпоставки за краха и на глобалния
американски проект.
(26/09/08) «САПУНЕНИТЕ
МЕХУРИ» ЩЕ РАЗРУШАТ АМЕРИКА
Ако делото по „Би-Си-Си-Ай” е най-голямата афера на 20-ти век, тогава
крахът на американския енергиен гигант „Енрон” (Enron) засега е най-невероятният скандал на 21-ви век. (Впрочем, века
едва започна…) Разбира се и този път не мина без офшорни сметки. Корпорацията
„Енрон” възниква през 1985 в резултат на сливането на две газови компании от
Тексас и Небраска и става първата компания, която има мрежа от газопроводи в
цяла Америка. През 90-те компанията плавно се ориентира към търговския бизнес,
отначало специализирайки се в газовия отрасъл, а след това преминава към
електроенергията. Заедно с това корпорацията попада на пазара с енергийни
фючърси и ценни книжа, което по-нататък и осигурява значително поле за
финансови маневри. Скоро след това компанията става най-големия търговец на
пазара за електроенергия, а през 2001 тя заема 7 място в класацията „Форчън
500”. По това време компанията има вече 21 хил. работници в 40 страни по света.
През 90-те години енергийния отрасъл на САЩ става значително дерегулиран, т. е.
освободен от твърде високия държавен контрол. В резултат на това, благодарение
на пазарната си доминация, „Енрон” фактически получава възможност да манипулира
цените на тока в мащабите на цяла Америка.
Както и се полага на истинските
олигарси, „Енрон” се радвал на изключително тесни връзки в политическите
кръгове, особено републиканската партия. Президентът на корпорацията Кенет Лей
се е смятал за личен приятел на Джордж Буш-младши. На практика „Енрон” е бил
спонсор номер 1 на избирателната кампания на сегашния президент на САЩ (по
време на написване на статията това е Джордж Буш – бел. прев.), както и в
предшестващата му политическа кариера. Парите щедро се жертвали и в полза на
предизборните нужди на други политически фигури (основно републиканци, но и демократите
са взимали по нещо). За тази цел „Енрон” и персонално длъжностните му лица са
жертвали милиони долари (по експертна оценка около 6 милиона в периода
1989-2001г.).
Много от високопоставените
сътрудници в администрацията на Буш-младши в миналото са влизали в състава на
ръководството на „Енрон” или са били негови сътрудници, адвокати, съветници и
т.н., да не говорим за владеенето на пакети негови акции. В резултат на това
„Енрон” не само получава безпрецедентен дял в държавните доставки на електроенергия,
но и безпрецедентни данъчни облаги и заедно с това и решаващо влияние при
избора на лица отговорни за регулацията на енергийния пазар (тоест призвани да
осъществяват надзор над самата корпорация).
Въпреки това, всичко казано
по-горе може и да не изглежда особено прегледно, но като цяло съответства на
американското законодателство. В частност, предизборните дарения естествено не
са се правели „на тъмно”, както е прието в някои други страни, а се
осъществявали чрез банкови преводи и са получавали съответно отражение в
отчетността както от страна на платците, така и от предизборните щабове.
Сенчестата страна в дейността на
„Енрон” се криела другаде – в счетоводството й. Както се оказва по-късно, през
90-те години ръководството на корпорацията е разработило и реализирало
изключително сложна схема предназначена да укрива от обществото и в частност,
собствените си акционери и инвеститори, истинското положение на финансите на
компанията. Заради това бил създаден огромен брой хиляди отделни юридически лица,
основно офшорни компании и сдружения. Така, само на един юридически адрес
(Джорджтаун, п/к 1350) на Каймановите острови били регистрирани 692 дъщерни
компании на енергогигатна.
Всички офшорни компании били
създадени на абсолютно законни основания, с подаване на съответни отчети в
данъчните органи на САЩ. Дори повече, дейността на офшорния флот на „Енрон”
била одобрена от борда на директорите му, адвокатите и външните одитори,
фирмата „Артър Андерсен”. При това одиторите без съмнение са взимали активно
участие в разработката на цялата схема. (Не е тайна, че всички водещи одиторски
фирми по света предлагат на клиентите си едни или други схеми за намаляване на
данъците. Различават се само мащабите…)
Въпреки невероятната сложност на
тази конструкция, принципа на действие бил достатъчно прост – от една страна,
сделки с електроенергия прекарвани през дъщерни компании, които са позволявали
според необходимото да се „раздува” себестойността, а значи и продажбената цена
на тока, а от друга страна – по офшорни сметки са се регистрирали онези дългове
на корпорацията, които тя не е искала да изважда на показ.
Трябва да се спомене това, че
американските закони предполагат достатъчно строги „анти-офшорни” мерки.
Положенията в законодателството относно така наречените контролирани
чуждестранни корпорации предвиждат принудително включване на доходите на
офшорните компании в облагаеми доходи на американските им собственици. Затова в
САЩ е невъзможно просто да прехвърлиш печалби на собствена офшорна сметка с цел
да се избегнат данъци, едновременно с това оставайки поне формално в рамките на
закона.
Но ръководството на „Енрон” имало
други задачи. На офшорните сметки се прехвърляли не печалбите, а загубите.
Защо? В резултат на това значително се повишавали финансовите показатели на
корпорацията, цената на акциите й се увеличавала, тя заемала все по-голям
пазарен дял, а пък ръководството й получавало право на многомилионни премии, да
не говорим за ръста на стойността на техните пакети акции в собствената им
компания. Успоредно с това, някои ръководители успявали да печелят от
търговската дейност на онези офшорни сметки, през които минавали финансовите
потоци. В частност се предполага, че главният финансов администратор на
„Енрон”, Ендрю Фастоу, който и разработил цялата грандиозна схема, получил от
дейността на една от офшорните сметки над 30 милиона долара, а помощникът му
Майкъл Коппър получил 10 милиона (Това вече не се вписва в американските закони
дори формално, тъй като е налице явен конфликт на интересите на корпорацията й
длъжностните й лица).
Но какво става с данъците? В
такъв случай толкова мощна корпорация във финансов план, разбира се, трябва да
е един от най-големите данъкоплатци на Америка? Съвсем не. Всички знаят, че
балансовата печалба и облагаемата печалба не значат абсолютно едно и също. В
дадения случай обаче цифрите предоставяни на акционерите и данъчните власти се
разминавали просто невероятно. На данъчните се предоставяли всички приходи и
разходи в пълен размер, в резултат на което за данъчни цели корпорацията била
на абсолютна загуба. „Енрон” с години изобщо не плащал данък печалба. Вместо
това, напротив, корпорацията получавала от хазната солидни данъчни компенсации
– общо 380 милиона долара в периода 1996-2000 година.
Имайки предвид, че корпорацията
естествено е ползвала услугите на най-високоплатените юристи и счетоводители на
САЩ, може да не се съмняваме, че всяка отделна операция, договор или данъчно
пресмятане на „Енрон” са били напълно законни, почти законни или поне са имали
добри шансове да бъдат признати за законни ако се стигне до съд. Общият
резултат обаче се оказал просто чудовищен. Неизчислените дългове се натрупвали
като снежна топка и в крайна сметка не могли да не изплуват на повърхността.
Катастрофата се случила през 2001 г., първата година от новото
хилядолетие.
През новата година „Енрон” се
сдобил с нов президент – Джефри Скилинг. При това Кенет Лий останал на поста
председател на борда на директорите. След половин година обаче, явно отишли за
вникване в ситуацията, Скилинг неочаквано подал отставка (и сега е принуден да
дава свидетелски показания и да се бори с обвиненията в съучастие). През август
2001 корпорацията отново била оглавена от Лий. Въпреки предупрежденията за
надвисналия колапс, които вече започнали да постъпват от помощниците му, Лий
бодро заявил на сътрудниците на корпорацията, че работите на фирмата никога не
са били така блестящи и че акциите й непременно ще нараснат с 800% в близките
десет години. Трябва да се спомене, че Лий вече се бил освободил от принадлежащите
му акции на „Енрон” надхвърлящи сумата от 20 милиона долара. Това сторили и
много други в ръководството на корпорацията. (Сега тече съдебното разглеждане
относно вътрешните сделки).
През октомври дошло време за
подаване на отчетите за четиримесечието. По това време продължаването на
укриване на дългове се оказало невъзможно. „Енрон” обявил загуби в размер на
638 милиона долара както и намаляването на собственния капитал на корпорацията
с 1,2 милиарда долара. Като причина за загубите били посочени офшорните
машинации на главния счетоводител Ендрю Фастоу, когото веднага уволнили.
Акциите на „Енрон” се устремили
рязко надолу. Кенет Лий се обърнал за помощ към правителството, но кабинетът
решил да не се намесва. Вместо помощ Комисията по ценни книжа започнала
разследване по отношение на възможен конфликт на интересите при операциите с
офшорки.
През ноември „Енрон” бил принуден
още веднъж да прегледа отчетността си. отчетената печалба за последните 5
години била намалена с 586 милиона долара, а дълговете се увеличили с още 2,5
милиарда. Акциите на корпорациите, които в началото на годината още се
задържали на нивото около 80 долара за парче, рухнали до ниво под 1 долар.
След това енергийната компания
„Дайнеджи”, по-рано изявявала желание да закупи бедстващия си конкурент,
решително се отказала от тези планове. През декември 2001 „Енрон” бил принуден
да подаде заявление за банкрут според реда предвиден в Глава 11 на Кодекса по
банкрутите (това значи, че на компанията се предоставя възможност да реструктуризация
при временна защита от исканията на кредиторите). Този фалит се оказал най-големият в
американската история. Били уволнени повече от 4 хиляди сътрудници в САЩ и
повече от хиляда в Европа.
Също така станало ясно, че са
изгорели пенсионните спестявания на 15 хиляди сътрудници на „Енрон” в размер на
около 1 милиард долара. Работата е там, че пенсионният им фонд, контролиран от
самата корпорация, вложил по-голямата част от събраните средства в акции на
„Енрон”, които сега не стрували нищо.
По отношение на „Енрон” започнало
разследване. Веднага изплувал въпросът относно неблаговидната роля на
одиторите. Оказало се, че сътрудниците на фирмата „Артър Андерсън” не само са
участвали в разработването на схемите на дейността на корпорацията, но и в преддверието
на катастрофата унищожили (с помощта на шредери) огромно количество
чувствителна документация, отнасяща се към „Енрон”. На това основание голямото
жури признало компанията „Артър Андерсън” за виновна по обвинение във
възпрепятстване на правосъдието, след което една от водещите одиторски фирми в
света на практика престанала да съществува. Присъдата (500 хил. долара глоба)
изнесена на одиторската фирма през октомври 2002 се превърнал едва ли не във
формалност…
Основните действащи лица в тази
история се възползвали от правото си да се откажат от даването на показания на
основанието, че тези показания биха могли да свидетелстват против тях. Те били
Ендрю Фастоу, главен счетоводител на корпорацията и предполагаемият автор на
престъпната схема, Кенет Лий, президент и председател на корпорацията, както и
Дейвид Дънкан, главен одитор на корпорацията в „Артър Андерсън”. Степента на
вината на всеки от тях от тук нататък ще се определя от американския съд.
Помощникът на Фастоу, Майкъл
Коппър, се съгласил да сътрудничи със следствието и се признал за виновен в
замяна на възможността това да се вземе предвид от съда.
Именно на неговите показания във
връзка с измамите в „Енрон” до голяма степен разчита следствието. През октомври
2002 спрямо Фастоу било изнесено обвинение за мошеничество, както и за пране на
пари, престъпен заговор и др. (общо 78 точки). Главният счетоводител продължава
да не дава показания и смята да се оправдае непосредствено по време на
съдебното заседание. Заради измамите го заплашват 40 години затвор. Съдебните
дела вероятно ще продължат дълго. Освен процесите по самия банкрут, кредиторите
традиционно се опитват да получат пари от онзи, който ги има – в този случай
това са банкерите на „Енрон”. Групата акционери на „Енрон” загубили инвестициите
си по-рано вече подали граждански иск спрямо самата корпорация и одиторите й,
обвинявайки ги в мошеничество и настоявайки да им бъдат върнати парите вложени
в акции. През юли 2002 ищците решили да добавят към списъка на ответниците и
ред водещи американски и чуждестранни банки (в това число Citigroup и J. P. Morgam Chase), които са обвиняеми за това,
че са помагали на „Енрон” да заблуждава инвеститорите си. А именно – банкерите
са предоставяли на енергийния гигант кредити за попълване на оборотните му средства
под формата на предплатени суми (за ток?), а корпорацията след това тайно е
връщала парите на офшорни сметки контролирани от банките. Целта на „Енрон” е
била да се скрие от инвестиционната общественост бедственото положение с
оборотните средства, целта на банкерите пък била да получат необичайно висок
процент по кредит (7% на година вместо 3%). Впрочем, експертите смятат, че
доказването на обвиненията срещу банкерите в съда ще бъде трудна задача за
излъганите вложители.
Скандалът се прехвърлил и зад
граница. Така, във Великобритания „Енрон” спонсорирал не консервативната, както
може да се предположи, а напротив, лейбъристката партия, която и спечелила на
изборите. Сега консерваторите обвиняват лейбъристите за това, че те като
благодарност са изграждали енергийната политика на страната в полза на „Енрон”.
Трябва да се спомене, че в Европа
историята с „Енрон” на много хора се сторила до болка позната – нещо подобно се
случило в началото на 90-те с една от водещите банки на Франция, че и на целия
свят – „Креди Льоне” (Credit
Lyonnais). Тогава
се разкрило, че ръководството на банката с помощта на злоупотреби с отчетността
е скрило огромни загуби, поставили банката на ръба на краха. Тази банка по
същество била държавна, така че в скандала се оказали замесени и държавни
дейци, в това число отговорните за банковия надзор. Държавата спасила банката с
цената на около 15 милиарда долара (от джоба на данъкоплатците), след което
през 1999 тя била приватизирана. Тогава се появили много изказвания по повод
принципната неефективност на държавното управление над бизнеса и пазарната
Америка гледаше към „държавниците” – французи. И ето сега историята се
повторила в САЩ. Разбира се, има разлика – в САЩ делото стигнало до съда за
година, а във Франция срещу основните участници в аферата обвинение било
повдигнато едва през 2002, десет години след краха на банката.
Катастрофата на „Енрон” предизвика
своеобразна верижна реакция в американската икономика. Стотици компании
използващи аналогичната практика на „творческо счетоводство” се оказали в
трудно положение и били принудени да ревизират отчетите си. 10% процента от
корпорациите котиращи се на американските борси преразгледали финансовите си
резултати за последните пет години. За много от тях това довело до фатални последствия.
Рекордът на „Енрон” не се задържал дълго: през юли 2002 с лаврите на
най-големия банкрут в историята на САЩ се окичил „УорълдКом” (WorldCom), компания номер две в страната
в областта на далечната телефонна връзка и най-големият интернет оператор в
света. Списъкът на активите на „УорълдКом” в заявлението за банкрут подадено по
същия начин, в съответствие с Глава 11, се оценява на 107 милиарда долара, а
при „Енрон” цифрата е едва 63 милиарда. Един месец преди фалита си „УорълдКом”
обявили, че в отчетите му е открита грешка на стойност 3,8 млрд. долара.
storyteller | 18 Mar, 2009, 15:18 |
General | (222 Reads)
Дадената статия е продължение на вече преведения и качен в блога ми материал със заглавие "Дрогата, коалиционните войски и Афганистан - приятелство до гроб". Написана е отново от Даниел Ещулин (името може да е транслитерирано с малки отклонения от оригинала, тъй като взех статията от рускоезичен сайт на руски език)
Статията може да откриете в рускоезичен превод на адрес -
Това, което се каня да ви разкажа може отначало да ви се
стори като едно от най-шокиращите разобличения , които се е случвало да чуете,
но аз ще се постарая да докажа правотата си. както по рано споменах, годишния
доход от търговията с наркотици достига внушителната цифра 700 милиарда
необлагаеми долара кеш. 700 милиарда не могат да се скрият под дюшека. Нужни са
огромен опит и квалификация, за да се прехвърлят скришно такива огромни суми.
Следователно, политиката на „незнание” по въпроса за „прането” на гигантски
парични средства не е от най-разумните позиции. Но така или иначе за всичките
50 години, през които действат механизмите на „пране” на пари получени чрез
наркотърговия, съвсем малко хора знаят за тази неприятна действителност. Защо?
Кой защитава тези пари, действайки от лицето на най-важните компании, чиито
акционери постоянно искат въплъщаването на неосъществимата мечта за безкрайни
печалби?
Всъщност това не кой да е, а ЦРУ (Централно Разузнавателно
Управление). Целта на въвличане на ЦРУ в търговията с наркотици е била
създаването на нелегални парични средства, лесно прехвърлящ се ликвиден капитал
даващ нечестно пазарно преимущество на този, който съумее да го контролира. И
това съвсем не е ново явление.
ЦРУ е било свързано с наркотиците през всичките 50 години от
съществуването си. нека ви дам няколко примера. През 1979, малко преди войната
на „Контрас” в Никарагуа, годишното потребление на кокаин в САЩ е съставяло 50
тона годишно. Само след 5 години тази цифра скача на 600 тона. Joseph McNamara
по-рано оглавявал Hoover Institute в Станфордския Университет в Сан Хосе
публикувал доклад, който позволил да се оценят перспективите на случващото се.
През 1972, когато Richard Nixon обявява война на наркотиците, разходите на федералния
бюджет за борба с наркотиците представлявала 110 милиона долара на година. През
2000, 28 години по-късно, тази точка от бюджета стигнала 17 милиарда долара,
въпреки че количеството наркотици в страната само се увеличава. Действието на
опиатите е станало по-силно, а цената им е спаднала значително в сравнение с
1972. като че ли правителството има някакъв таен план. Но на кого това му е
изгодно? Просто следете къде отиват тези парични потоци. Ако всяка година 700
милиарда „мръсни” долара се „изпират” и завъртат в в икономическата система на
САЩ, то това е изгодно на хората от Уол Стрийт. Ето къде е смисълът на
забранената търговия с наркотици, която ЦРУ успешно управлява заради печалбата
им. Ето защо се засмивам, когато чувам думите на наивните активисти, които
настояват наркотиците да се легализират.
ЦРУ – това е Уол Стрийт, а Уол Стрийт е ЦРУ. Повечето
ключови фигури в историята на ЦРУ са били тясно свързани с финансовия апарат на
Америка.
Clark Clifford: юрист
и банкер от Уол Стрийт. Заемал е поста на министър на отбраната при Линдън
Джонсън (Lyndon B. Johnson).
Обвиняван в извършването на углавни престъпления бидейки председател на First
American Bank Shares – банка, тайно контролирана от ЦРУ, чрез
въздействието на друга банка замесена в търговия с наркотици – BCCI (Bank of Credit
and Commerce International – Международна Кредитна и Комерсиална Банка). ЦРУ
заработило 6 милиона долара чиста печалба купувайки акции на банката с помощта
на необеспечен заем отпуснат от BCCI.
Richard Helms: Директор на ЦРУ. Било му е предявено
официално обвинение и подаден иск за лъжесвидетелство под клетва в Конгреса
през 1976 година. Негов адвокат бил Clark Clifford.
Allen Dulles: «Създал» ЦРУ за Клифърд. Дълес бил глава на
OSS (Office of Strategic Services – Управление на Стратегическите
Служби на Америка)р предшественик на ЦРУ. Работил като шпионин в Швейцария,
често се е срещал с лидерите на нацистите и е следил американските инвестиции в
Германия (т.е. инвестициите на Рокфелер). Работил е като управител на Standard
Oil (корпорация принадлежаща на Рокфелер). Директор на ЦРУ по времето на
Айзенхауер (Dwight Eisenhower). Професия: партньор в една
от най-могъщите юридически компании на Уол Стрийт - «Sullivan&Cromwell».
Той бил човекът отговорен за това, че през 60-те години на миналия век
наркотикът ЛСД наводнява САЩ.
Bill Casey: Директор на ЦРУ по времето на Роналд Рейгън
(Ronald Reagan) и ветеран на OSS. При Никсън е служил като председател на
Комисията по ценни книжа. Професия: юрист на Уол Стрийт и борсов посредник.
Участвал е в тайни операции на ЦРУ в търговия с наркотици под кодовото
наименование «Amadeus». Операциите, под защитата на ЦРУ, се заключавали в
„изпирането” на пари, получени от наркотърговия чрез прекарването им през
множество банки по целия свят. 5 преди смъртта си, бидейки неизлечимо болен,
страдайки от рак на мозъка той потвърждава участието на ЦРУ в търговията с
наркотици. В тази връзка той оставя нотариално заверени писмени показания
дадени под клетва; като свидетел излиза Ричард Никсън.
Съгласно данните на парижкия вестник «Observatoire Geopolitique des Dorgues»(Geopolitical
Observatory of Drugs), стойността на наркотиците създадени в Афганистан
през последната година се оценява на около 40 милиарда долара. Това значи, че
хероин за 40 милиарда долара ще се появи на улицата. Наистина ли си мислите, че
онези примитивни, немити и неграмотни белобради военачалници, обвити в чаршафи,
носещи джапанки и подпиращи се с ръчно издялани бастуни сами измислят тези
операции? Че те са онзи мозъчен център, който планира транспортирането,
химическата обработка, разпространението, и особено, невероятно сложните
механизми на „изпиране” на приходите от наркобизнеса в най-големите финансови
учреждения на Америка? Доходи в размер на 40 милиарда долара!
Кой тогава е «мозъкът»?
Тогава, ако тези племенни водачи не са мозъчният център на всички операции,
тогава кой е истинският организатор и ръководител на целия бизнес? Именно тук
се намесва международната демократична коалиция. Нека не ви учудва, че именно в
присъствието на силите на НАТО в Афганистан, хероиновата реколта в тази страна
достигна историческия си максимум. Последните, впрочем, не работят
самостоятелно.
Така например американското правителство отдавна знае, че Турция се явява
един от най-важните източници на финансиране за Ал Кайда. Турската мафия играе
важна роля в тази система. Те купуват опиум в Афганистан, плащат на членовете
на афганските племена с килограмови златни кюлчета (кюлчета в размер 4/10)
отлети в Credit Suisse. Тези малки кюлчета се използват само за разплащане с
племенните представители, а пълноразмерните кюлчета се използват на хонконгския
пазар- големите купувачи на
необработения или частично обработен опиум. След това мафията го прехвърля през
турско-говорещите страни (Азербайджан, Таджикистан, Туркмения и Киргизстан) към
Турция, където се прави крайната обработка на опиума.
И за пореден път ми се налага да повторя, че наркотиците са един огромен
бизнес управляван и защитаван от крайно влиятелни хора, работещи в най-големите
банкови организации от двата края на Атлантическия океан, членове на
правителства и глави на големи корпорации, чиито акции се продават на множество
финансови борси по света.
Явява ли се защитата на търговията с хероин една от мисиите на Канада в
Афганистан?
Редно е този въпрос да се зададе на някои хора от канадския политически елит
и да се чакат плачевни последствия. Като алтернатива те могат да прочетат броя
с тази статия и да направят открита дискусия с мен, за да потвърдя правотата
си.
Последното, впрочем, би било доста глупаво от тяхна страна, затова
подозирам, че канадското правителство ще пази мълчание и ще чака докато млъкна.
Има някакъв проблем с отварянето на страницата със старата статия и заради това я слагам наново.
The CIA's
"Operation
Cyclone" - Stirring The Hornet's
Nest Of Islamic Unrest
FriendsOfLiberty.com
10-27-2
***
"Операция Циклон" на ЦРУ- Разтърсването
на стършеловия кошер
на ислямския есктремизъм
Збигнев
Бржезински неотдавна разкри това, че на 3 юли 1979, без да известява
американската общественост и Конгреса, Президентът Джими Картър тайно отпуска
сумата от 500 милиона долара за създаване на международно терористично
движение, което да разпространи ислямския фундаментализъм в Централна Азия, за
да "дестабилизира" Съветския съюз.
ЦРУ
наричат тази операция "Циклон" и в последващите години вливат 4
милиарда долара в изграждането на ислямистски тренировъчни лагери в Пакистан
("талибан" значи ученик). Млади привърженици на фанатизма са били
изпращани в тренировъчен лагер на ЦРУ във Вирджиния, където бъдещите членове на
Ал-Кайда са били обучавани да извършват диверсионни действия- тероризъм.
Други
са били вербувани в ислямско училище в Бруклин, Ню Йорк, недалеч от мястото,
където тогава все още са се извисявали кулите-близнаци на Световния Търговски
Център.
В
Пакистан фундаменталистите са били насочвани и обучавани от офицери на
британските служби MI 6 и SAS.
Бржезински
на шега нарича резултата "втасване на няколко ислямисти", имайки
предвид талибаните. Вестник "The Wall Street Journal" пише:
"талибаните са тези, които са най-способни да постигнат мир.
Нещо
повече, те биха могли да осигурят на страната водещ коридор за износа на
богатите запаси на нефт, газ и други природни ресурси в Централна Азия.
Нито
един американски вестник не смее да предположи, че затворниците в лагера X-Ray
са продукт на тази политика или че това е един от факторите довели до събитията
на 11 септември. Още по-малко смеят да зададат въпроса "Кой спечели от 11
септември?"
Когато
борсата на Уол Стрийт отвори врати в деня след трагедията в Ню Йорк, част от
компаниите показали ръст в акциите си бяха гигантите в сферата на
отбранителната дейност Alliant Tech Systems, Northrop Grumman, Raytheon
(свързана с New Labor) и Lockheed Martin.
Като
най-голям военен доставчик на САЩ, Lockheed Martin отбелязва невероятните30% ръст на акциите си.
Шест
седмици преди 11 септември фирмата (основният й завод се намира в Тексас,
откъдето е родом Джордж Буш) си осигурява най-голямата военна сделка в
историята: 200 милиарда долара за разработката на нов боен самолет.
Най-голямото табу от всички, което би признал и самият Оруел, е рекордът на САЩ
като място, предлагащо убежище за терористи.
Тази
истина е практически неведома за американското общество и прави за смях
изявленията на Буш и Блеър, че "терористите трябва да бъдат откривани,
където и да се намират."
Не е
нужно да се търси дълго.
Флорида,
чийто губернатор в момента е братът на президента, дава убежище на терористи,
които подобно на атентаторите от 11 септември са отвличали самолети и лодки с
помощта на хладно и огнестрелно оръжие. Повечето от тях никога не са подвеждани
под наказателна отговорност.
Защо?
Всички от гореспоменатите са кубинци противници на режима на Фидел Кастро.
Бившият министър на отбраната на Гватемала Г. Моралес е бил обвинен в
"безразборно използване на насилие срещу цивилни лица", включително
измъчването на монахиня американка, и убийството на осемчленно семейство, а е
учил в Харвард, ползвайки държавна стипендия.
Бившият
диктатор на Хаити, генерал Проспер Аврил, обичал да показва окървавените си
жертви по телевизията. След като бива свален от власт, генералът отпътува за
Флорида под надзора на американското правителство и получава политическо
убежище.
Водеща
фигура в чилийската армия по време на управлението на генерал Пиночет, чиито
основни задължения са били екзекуциите и мъченията живее в Маями.
Иранският
генера, който управлявал най-тежките затвори в Иран е богат изгнаник в САЩ.
Това
което обединява тези хора, освен насилието, е работата им непосредствено за
американското правителство или изпълнението на мръсната работа в полза на
американските политически интереси.
Тренировъчните
лагери на Ал-Кайда приличат на детски градини в сравнение с водещия в световен
мащаб университет по тероризъм във Форт Бенинг, Джорджия (по настоящем Western
Hemisphere Institute for Security Cooperation, бивша SOA- School of the
Americas; бел. превод.) е обучил почти половината от членовете на министерски
кабинети на кървавите режими в Гватемала, 2/3 от армейските офицери на армията
на Ел Салвадор, които според ООН са извършили най-ужасните случаи на геноцид по
време на гражданската война в страната, началника на тайната полиция на
Пиночет, углавявал концентрационните лагери в Чили.
Проявява
се някаква ужасна ирония. Възприятието на трагедията от 11 септември по света
отдавна е манипулирано от тези, които притежават огромната алчна власт
изградена на основата на същия този тероризъм. Абсолютната световна власт, а не
борбата с тероризма е главната цел; само политически слепите мислят по друг
начин.
Може някои от вас вече да са чували за този сайт. Най-общо казано, това е онлайн браузър мениджър (хммм, нито една от тези три думи не е българска...), за автомобилни състезания. Избирате си един от многобройните шампионати (Формула 1, Льо Ман, А1 Джи Пи, Чемпкар и др.) Резултатите в играта се обновяват на всеки 24 часа и в това време вие имате възможност да изберете гуми, стратегия за квалификациите и състезанието. Играта постоянно се разширява и за продукт направен от толкова малък екип, резултатът е наистина отличен. Има класация, ранглиста, класиране по държави и други. Има и наши сънародници. Имате възможността и да се запознаете с хора от всякакви места и държави. Самият аз поддържам контакт с няколко души от Европа и даже Австралия.
Ако ви е интересно, присъединете се към нас. Тези, които вече играем.
Бях споменал, че ще напиша продължение на статията с да го наречем философски коментар относно пресата. В първата част общо взето размишлявах колко безпристрастно може да бъде едно издание. Мислих, мислих, излагах доводи и какво? По написаното излиза, че не смятам вестниците и телевизията за особено безпристрастни, нали? Да. И продължавам да го мисля. Не съм нихилист, не съм и яростен критик на нещата около себе си. Не съм и политически пристрастен. Още по-малко пък мисля за неща от рода на "бедните трябва да се вдигнат на бунт и с леене на кръв да свалят богатите от златните им престоли!" Съвсем не.
Но въпреки това смятам, че МЕДИИТЕ са най-голямата машина за ЛЪЖИ. Няма по-голям извор за манипулации от пресата. Предполагам че предишното изречение звучи прекалено крайно? Инфантилно? Може би съм се нагледал прекалено много на документални филми за световни заговори? Пак казвам - не се опитвам да правя някакви гръмки идеалистични твърдения или скандираниия. Просто се опитвам да разсъждавам логично.
Да започнем от тук - каква е ролята на един вестник? Да ви изведе от мрака на незнанието? Да ви отвори очите към света и да разруши границите между вас и случващото се по планетата? Не, целта му е малко по-банална. Той трябва да ви накара да го купите. Да ви примами с интересно заглавие и да ви прилъже да дадете парите си за него. До тук добре. А може ли вестникът да има други функции? Може, но 3/4 от причините, които ми идват на ум включват и понятието "печалби".
Нека не бъда прекалено краен, не всички вестници се опитват да проникнат и обладаят съзнанието ви. Има вестници, които разчитат на, примерно, дарения, членски внос, субсидии и др. Тиражите им са малки, на страниците им няма политика или долнопробни клюки и тем подобни. Не е чудно, че тиражите им са малки. За разлика от тях, големите акули от бизнеса се борят със зъби и нокти за пазарен дял и влияние. Всяка новина е добра, стига да се набива на очи и да се продава.
Не е чудно, че такава преса е зависима. Тя е зависима от рекламни приходи, собствениците си, които от своя страна са зависими от други лица и т.н. В такава обстановка оцелява най-приспособимият. А е ясно, че вестникарската, а в още по-голяма степен телевизионната новина, могат да имат огромен ефект и върху бизнеса и върху политиката. Трудно е да се каже върху кое от двете ударът може да бъде по-силен.
Следователно, ако си голям бизнесмен или политик, не трябва да си равнодушен към това, което могат да кажат за теб. Е, естествено не за всички се отнася подобно твърдение, но в повечето случаи това не е далеч от истината. Все пак, колкото "по-високо стоиш", толкова е по-вероятно някой да напише "нещо" за теб.
Тук също можем да сложим предлога "но" и да пренасочим леко посоката на разсъждение. Ако си предприемач или политик, медиите могат да ти изиграят голяма услуга. Те могат да ти донесат и пари и политически дивиденти, стига да си достатъчно добър манипулатор и да можеш да оказваш натиск над "пишещите". За един ден телевизията и пресата могат да те направят не само звезда, ами и същински ангел, че и божество в очите на обикновения дребен човек.
Тук вметвам и това, което имах предвид още в първата част на статията - медийната МАНИПУЛАЦИЯ. Сред всички останали характеристики на медиите и в частност пресата, тази е най-забележителната.
Тъй като медиите са тези, които ви поднасят информация за ставащото там, докъдето в повече случаи вие нямате достъп и не можете да разберете истина ли е това, което ви казват, то единствено можете да си правите изводи от думите, които ви кажат.
От тук нататък започват игрите на доверие, нека кажа така. Ако в страна Х имаме само една медия и пресата е под пълен контрол, то новина в която страната Х има интерес ще звучи от гледна точка на Х. Няма значение каква е истината, информацията ще бъде предадена със звученето Х. В такава ситуация може някой в тази страна да се опита да каже другояче, но гласът му ще бъде достатъчно приглушен, ако трябва и заглушен.
Какъв е изводът? Имаме истина, имаме и интереси Х. Но ако живеете в страната Х, и всеки ден чувате това, което ви казват Х, вие ще вярвате, че истината е такава, каквато се вижда през призмата на Х. Вие ще сте уверен, че всичко е така, всичко е Х и благодарение на кого? На медиите. Защото ще чувате гласа им навсякъде и постепенно толкова ще свикнете, че това което чувате няма да ви прави особено впечатление и няма да му се противите. Х ще си свърши работата и манипулацията ще е дала резултат. От тук нататък на силните на деня им остава само да решат какво да правят с вас. Мнението ви е вече изградено.
Да видим друг пример. Ако имаме друго мнение освен Х? Нека го
наречем А. Това май е по-демократично, нали? Вече имаме и второ мнение,
което може да се различава от Х. То може да му се противопоставя и да
показва недостатъците му. Но това значи ли, че А са винаги обективни?
Може пък Х да не е точно толкова лошо, колкото твърди гласът на А. От
друга страна, кой може да гарантира, че А са безпристрастни или че не
се опитва да манипулира мнението ви в свой интерес? Вие не знаете какви
са точно мотивите на А, че да сте уверени на 100%. Ами ако А се опитва
просто да ви насади своите възгледи? Ако вие сте недоволен от Х сигурно
ще последвате критиците му. И ако в такъв момент зад ъгъла се появи А и
ви подкрепи в недоволство ви срещу Х, това значи ли че А е наистина
толкова загрижен за вас? Можете ли да сте уверени, че А няма някакъв
умисъл?
Гаранции никакви. Но пък не всички ще се занимават с
претегляне на мнения, сравняване на информация, логически разсъждения и
т.н. Най-лесно е просто да вземете мнението, което най-често се повтаря
и да повярвате на него.
На подобен принцип действат и масовите
медии. Те просто ви бомбардират с постоянно повтаряна информация и вие
накрая свиквате с нея и я приемате. Поглеждайки следващия път към
екрана на телевизора си се замислете за това, което сте чули предишния
ден, вчера и днес. Навярно много неща ще ви се сторят преповторени за
незнайно кой безчетен път. Колко пъти чухте думите ТЕРОРИЗЪМ, КРИЗА? А
знаете ли как точно да реагирате и предпазите от това? Не, защото никой
няма да ви даде отговор. Тези, от които зависи съдбата и развитието на
обществото нямат интерес това да ви бъде обеснено. Защото ако узнаете
истината, ще видите колко несправедливост има в устройството на околния
човешки свят, какви проблеми стоят пред обществото и как на никой не му
пука дали утре ще имате с какво да се нахраните, лекувате или облечете
децата си.
Това, че постоянно ви напомнят за думата ТЕРОРИЗЪМ,
значи ли че животът ви е в по-голяма опасност отколкото преди, когато
телевизиите не обръщаха особено внимание на талибаните и тем подобна
сган, въпреки че това движение съществува повече от 30 години? Не. Но
днес нещата се промениха и за тях се говори постоянно. Казват, че
опасността от терористи расте постоянно, но вие имате ли представа как
да се предпазите от такава заплаха и дали изобщо тя ви заплашва?
Вероятността да ви нападнат терористи увити в парцали и викащи "Аллау
Акбар" не е по-голяма от тази, бойлерът в банята ви да експлодира и ви
отнесе заедно със апартамента ви. Замислете се, след 11 септември нещо
случи ли се в САЩ? Нищо. Нито един акт повече. Нито един загинал от
бомба или ръката на свиреп и зъл талибан. Но думата тероризъм не слиза
от новините. Не е странно - войната в Ирак не е свършила и още малко
страх няма да попречи. Все пак, войници са нужни постоянно, а как да
накараш някой млад човек да иде и да се бие в защита на интересите ти?
Ами кажи му, че ще стане истински мъж, кажи му че да защитава родината
си е дълг, който всеки истински гражданин трябва да изпълни. И ако това
се окаже недостатъчно, обрисувай му достатъчно тревожна и реалистична
картина - злият терорист само и само мисли как да влезе в дома му и да
убие всички в него. Накарай младежа, който навярно вече е започнал да
ти вярва, да използва въображението си и да си представи този терорист.
Покажи кой е врагът на момчето. Дай му автомат и го накарай да иде на
друг континент и да се бие с врага, който ти си създал в съзнанието му.
медиите в подобен случай са страхотна реклама. Те биха могли да накарат
и дявола да повярва в Господ, камо ли някой 19-20-годишен юнак да вярва
в нуждата от противостоене на глобалния тероризъм, който май го има
само там, където се пресичат интересите на...бизнеса. Интересно защо
все американските войски ги защитават?
А световната КРИЗА? Това е
другата тема, която измести даже и абсолютния хит ТЕРОРИЗМА. Повтарят
ви я всеки ден, с нея се оправдават всички проблеми на икономика и
общество. Насаждат ви я, но никой не иска да се спре и обясни каква е
истинската причина да има състояние на КРИЗА. Никой няма да ви каже кой
я предизвика. Никой няма да го направи, защото така ще трябва да
признае колко недостатъци има системата, на която се опира обществото
ни. Никой няма да обърне вниманието ви на факта, че благодарение на
паричната система няколко фундаментални проблеми на човечеството не
само не намаляват, ами се разрастват - корупция, конфликти, глад,
разрушаване на екосистемата.
Медиите не ви втълпяват, че трябва
да мислите за решаването им, не ви предлагат и варианти за това. Не го
правят, защото медиите са зависими. Не ви казват на какво всъщност се осланя целият ни свят и кой дърпа конците му. Хартията струва пари, печатането и
всичко останало също. Освен да се покриват производствени разходи, от медии може и да се печели. Да се печели, при това много.
Медиите имат и друг страхотен начин да манипулират. Отличен инструмент за това е модата. Основната задача на модата е проста - да ви накара да следвате определен модел, следователно да се уеднаквите. Щом следвате мода, значи сте зависим. Правите това, което е модно. Тоест това, което някой "пусне" отгоре. Друг е въпросът каква е целта на законодателя на тази мода.
Но все пак медиите не са чак такива "дяволски" създания. От тях понякога могат да се научат интересни неща, кръгозорът ви може да се увеличи. Благодарение на тях можете да излезете от сивата клетка на ежедневието си, да видите един различен и многообразен свят.
В крайна сметка, епилог на философското ми излияние може да стане отново някой пример с буквите Х и А. И Х, и А имат какво да ви кажат. И Х, и А ще се опитат да ви убедят в правотата на мнението си. Те ще ви сервират хиляди аргументи в своя полза. Но значи ли, че са прави? Задължително ли мненията на Х и А са тези, които отговарят на нуждите ви? Те ли ще направят живота ви наистина добър? Май забравихме нещо, не мислите ли? Ами да! Х си има мнение, А също. Но не разбрахме каква е буквата на вашето мнение. Дали е Х или А? Може би. Но е възможно буквата да е В, С, О и т.н. Не е редно някой да ви набива в главата своята буква, нали? Вие сте ЛИЧНОСТ. Глобализацията може да се опитва да затрие този факт, но не се притеснявайте - това е в името на благото на хората, които знаят как да ви манипулират, тоест управляват. ако всички носите една буква, да кажем, А то управлението става още по-лесно. Не ви харесва?
Не се безпокойте, медиите ще ви убедят, че това е нужно. Те просто ще ви го повтарят, докато не повярвате в него.
Въпреки че бях се зарекъл да пусна V глава на Индиго още преди около седмица, факторите почивка, празници и мързел се оказаха по-силни от мен. Днес пускам началната част на главата, окончанието й е все още в процес на доработка.
V
глава
***
Постави клопка и сам падни в клопка
Беран се събуди малко преди
алармата на електронния будилник да прекъсне съня му. Въпреки целия стрес, с
който той трябваше да се сблъсква всеки ден, сънят му не страдаше чак толкова.
Винаги успяваше да затвори очи поне за 5-6 часа. Особеността на работата му
понякога не му даваше дори и 2 часа спокоен сън, но като цяло агентът се
справяше. Прагът на психологическата му издръжливост беше завиден. На пръв
поглед това беше съвсем флегматичен човек, с лице лишено от всякакви изражения
на емоция, но в същото време с доста мек тембър на гласа.
Наистина, ако на улицата го спре
човек и го помоли за упътване до някоя сграда наблизо например, непознатият ще
получи много спокоен и благ отговор и дори усмивка. Този случаен минувач никога
не би си помислил, че току-що е говорил с хладнокръвен боец и таен агент.
Просто такава беше работата на Беран- да не събужда подозрения, никога.
Агентът вече беше станал от
леглото и се освежаваше в банята. Изми лицето си, зъбите си и след това се
отправи към другата стая, която основно се ползваше за гардеробна, склад и
други подобни цели. В пода, встрани от големия
дрешник, имаше скрита метална каса. За допълнителна маскировка отгоре имаше
постлан килим с поставено отгоре му неголямо шкафче.
Беран премести
шкафчето и килима и внимателно махна най-горния капак, оформен като неразделна
част от паркетната настилка. Сега идваше ред и на металната каса. Беран вкара
ключа, който държеше в ръката си, в бравата на контейнера и го завъртя. Сега
трябваше и да завърти копчетата до бравата, за да се получи верният код за
пълно отключване.
Агентът
направи и това. Зъбците в металната вратичка издадоха скърцащ звук и той я
вдигна. В обемната кутия имаше известна сума пари, завити в найлонов пакет и
боен арсенал включващ дори автомат, разглобен и сложен в малко куфарче, за да
не заема излишно място. Беран взе пистолета, който лежеше до пакета с парите,
както и четири пълнителя към него.
Щеше да вземе
синия Форд в 10 часа, да направи обиколка в сектора, по който трябваше да се
движи в съответствие с операцията и в 12.00 трябваше вече да е пред паметника
откъдето да вземе Кудрон. Колегите му щяха да следват придвижването му и да му
докладват постоянно по телефона.
Преди да
излезе Беран трябваше да получи окончателно потвърждение по служебния телефон в
квартирата. То щеше да значи, че всички са в готовност за началото на
операцията.
Докато чакаше
позвъняването Беран се облегна на перваза и се загледа през прорезите на
щорите. Улицата беше както винаги спокойна, с малко минувачи и никакви
необичайни подробности. Съзерцаването на улиците се беше превърнало в навик на
агента. От една страна той следеше обстановката около себе си, а от друга по
такъв начин като че ли отпускаше мислите си. Навярно през прозореца той виждаше
отражението на собствените си вълнения и проблеми, изхвърляше ги от съзнанието
си и ги разглеждаше отстрани.
Съзерцанието
му бе прекъснато от сигнала на телефона в стаята. Беран отиде до него и вдигна
слушалката.
-Да…
-Степен „0” на
степен „1”, повтарям- степен „0” на степен „1”. Приеми!
-Степен „0” на
степен „1”, разбрано, приемам.
Това шифровано
съобщение най-общо казано значеше, че операцията започна.
Беран затвори
и отиде да вземе якето си и ключовете от колата. Погледна кои документи е взел
и се отправи към входната врата, пътьом слагайки миниатюрен микрофон в ухото
си, за да получава постоянно информация по радиовръзката. Имаше в себе си три
мобилни телефона, които да му послужат впоследствие.
Агентите,
които се намираха в близост до „мишката” и можеха да наблюдават Беран, който
излизана входа на блока,както и паркирания син Форд, също получиха
команда за действие.
Беран се
доближи до синия автомобил. Видя драскотината на калника, след това отключи
шофьорската врата и седна на седалката. Правейки това не спираше да стрелва
поглед наоколо, за да следи придвижването по улицата. Знаеше къде е колата на
колегите му и хвърляше погледи и към тях. До момента всичко вървеше по план.
Агентът се настани удобно на шофьорската седалка и затвори вратата на
автомобила. Над емблемата се виждаше драскотината под формата на хикс, както го
предупреди Ещорил. Беран си настрои огледалата за задно виждане, извади един от
мобилните телефони и го сложи в кухината до скоростния лост.
Оставаше само
да завърти контактния ключ и да потегли. Агентът хвърли последен поглед към автомобила
на колегите си и запали двигателя. Двигателят заработи с равномерно бръмчене и
возилото се откъсна от мястото си.
Агентите в
другия автомобил изчакаха известно време, после бавно се отдалечиха от района.
Беран се
приближаваше до мястото на срещата. Оставаха му около петнайсетина минути и той
използваше оставащото време, за да огледа маршрута си. Пулсът му съвсем леко се
ускори. Подсказваха го единствено пръстите на дясната му ръка, които тракаха по
волана. Агентът се опитваше да запомни всяка подробност от пътя, за да бъде
подготвен за възможни случайности.
Всички
останали участници от операцията вече наблюдаваха приближаването му. Всяка
стъпка на Беран попадаше в полезрението или на разпръснатите в околността
мобилни полицейски патрули, или на многобройните охранителни видеокамери по
по-оживените улици. За целта даже беше отделен специален екип, който да
наблюдава агента чрез тези камери.
Беран
продължаваше да кара. Погледна часовника си- вече беше дванайсет без пет. По
микрофона в ухото му предадоха, че Кудрон идва към паметника и е на около
петдесетина метра от него. Агентът също беше на не повече от сто метра от
площада с паметника и сега търсеше някое по-удобно място за паркиране.
Няколко от
наблюдаващите агенти на Сфинкс вече забелязаха двама души, които следиха
Кудрон. Това беше добър знак, значи всичко вървеше по план. Но освен да
разкриеш следене, нужно беше да съумееш да запазиш собствената си анонимност.
Ако само един човек направеше грешка, която да бъде засечена от разузнаването,
Беран щеше да изпадне в много сериозна ситуация или най-малкото- операцията
щеше да е провалена, а резултатът нулев.
Кудрон беше
вече на около два метра от автомобила на Беран. Агентът се огледа наоколо.
Секунди по-рано по радиовръзката му бяха доложили за разкриването на двамата
наблюдателинедалеч от площада.
Кудрон застана
пред вратата на автомобила и погледна агента.
-Сядайте в
колата –Беран му посочи с леко движение на главата седалката до себе си.
Алес Кудрон
учудващо пъргаво тръгна към дясната врата на автомобила. Даже не попита и къде
отиват. Не се огледа когато влизаше в колата, не изглеждаше и да е притеснен от
това, че качвайки се при непознатия може и да не го намерят повече.
Беран си
направи съответните изводи. Преценката му беше доста вярна, тъй като след
по-малко от час след разговора му с шефа на Фармаком предишния ден, Кудрон беше
посетен от хора на вътрешно разузнаване, пратеници на Орм Диа. След едночасови
убеждения и заплахи те успели да накарат Кудрон да им съдейства и да си сложи
проследяващо устройство, за да хванат онзи, който беше уредил среща с Алес
Кудрон. Същия този, който беше влезнал в къщата на Ренард Тиво и същия, който
застреля човек на разузнаването в онази улична престрелка. Същият този, Беран,
сега беше в един автомобил с шефа на Фармаком.
-Къде отиваме?
–Кудрон най-накрая се поинтересува накъде се насочва автомобила.
-Малко ще се
повозим… и ще поговорим –Беран вече се отдалечаваше от площада следвайки
планирания маршрут.
Всички хора на
Сфинкс задействани в операцията неотлъчно следваха колегата си- едни по
картината на мониторите пред себе си, други със собствените си очи от
предварително установените си улични постове.
Беран взе с
дясната си ръка продълговат електронен уред подобен на детектор за оръжие.
Продължавайки да гледа пътя пред себе си, той насочи уреда към Кудрон и започна
да шари с него около тялото му.
-Нямам оръжие,
ако това си мислите…
-Не търся
точно това –Беран плавно спусна апарата си към корема на спътника си.
-Тогава защо…
–думите на Кудрон бяха прекъснати от тънкото писукане на уреда.
По лицето на
предприемача най-накрая се изписа някаква по-особена емоция. Чувайки сигнала на
електронния апарат, той пребледня, защото разбра какво точно е търсил агентът.
-Май намерих
нещо –Беран погледна към пътника до себе си.
-Накараха ме…
–по челото на Кудрон изби пот и устата му остана безмълвно отворена.
-Разкопчайте
ризата си –агентът не изглеждаше изненадан.
-Какво искате
да направите?
-Да си
разкопчаете ризата, глух ли сте? –тонът на Беран се повиши.
Това подейства
стимулиращо на шефа на Фармаком и той изпълни нареждането. Върху корема му, с
помощта на прозрачна лепенка подобна на тиксо, неподвижно беше закрепен малък
електронен предавател, който изпращаше сигнал до отдалечен приемник, а той от
своя страна се свързваше със спътник, определящ мястото на предавателя в
пространството.
Разузнавачите
бяха задействали даже спътникова техника, за да не изпуснат нито за миг Беран и
пътника в колата му. Агентът и колегите му бяха пресметнали и този вариант,
поради което дадоха на Беран споменатия уред за откриване на електронни
„бръмбари” и подобни на тях апарати.
